XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софийския манастир, в който твореше Матей Граматик, та тогава при него се учеше да рисува букви йеромонах Даниил. Учителят му много го похвали - каза ни, че по-старателен преписвач и украсител на книги не е виждал. Та сега насреща ми беше точно йеромонах Даниил. Прегърнахме се, просълзени:
- Виж ти, та това е чудо - след години, преживели чумата, отново да се съберем и то живи и здрави! - мълвеше той, развълнувано.
- Бог го е искал, а рече ли Господ, всичко става! - радвах се и аз.
- Разправяй - как стигна чак до тук? - попита ме Даниил.
- Нали знаеше, че в София се отбих уж само за малко? - засмях се аз и от дума на дума, всичките си патила му разказах.
- А ти защо напусна обителта на Матей Гра ...