От деня - 17.

Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.

Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.

Отпред  - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...

Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглеждаха, заемаха място, чакаха...

Но точно преди да вляза, отнейде се цъфна някакъв чичка и вика: „Да мина...”.

Поглеждам го. „Накъде?” – питам. Няма вид на сестра, камо ли на лекар. Типична аграрна физиономия.

„Аз съм вика, за кръв...”

„Аха! А тия на опашката са за домати и краставици...” – иронизирам напразно. Тъй като чичката посяга с ръка и казва: „Ама чакай да мина...”

Е, излетя. Жените му се нахвърлиха. Забелязал съм и друг път – ха се опита някой да превари опашката, жените като ято кокошки го накълвават...Ако е жена нахалничката – и друго. Веднъж гледах как разделят две лелки... Абе, не е картинка за времето преди 22 часа...

Влязох, обясних на сестрата, че вените ми са секретни и няма смисъл да рови, за да ги търси. Писна ми да човъркат с иглата, разчитайки на придобития опит. Ама моите вени са още по-опитни, пък са и на своя територия, та знаят де да се скатаят.

Сестрата излезе разбрана, взе кръв от горната част, над дланта.

После се метнах на такси – нямаше как иначе да стигна навреме на работа.

По обяд – пак на линия. Най-напред отидох да ми извъртят кардиограма. На вратата на кабинета имаше някакъв плакат с реклама на нурофен. Изобразен като червено човече, което дърпа надолу живака на термометъра. Ама яко дърпа – напънало се. И живакът вече под 36’...Бе, както се напряга... Направо ще остави човека с температура под нулата. Което няма баш да го излекува...

Та понесох кардиограмата към докторката. Погледнах я и аз любопитно... Какво ти разбирам? Освен най-важното – линията не е права. А това си е повод за оптимизъм. Временен.

После пак дадох кръв – две различни изследвания ми правиха.

Ходих, пийнах чайче, хапнах малко...И пак на кръвопролитие...

Та така – почти цял ден по доктори. Някак си...Абе, не ги обичам тия ходения...

И, като се прибави невролога, който ми обясни, че лявата ръка изтръпвала нещо от нерви и периферната система, ама трябва повече спокойствие...

Сетих се за старата и хубава песен –

https://www.youtube.com/watch?v=iVlM6LQdjJc

Четверть века в трудах да заботах я,

Всё бегу, тороплюсь, да спешу,

А как выдастся время свободное -

На погост погулять выхожу.

Там, на кладбище, так спокойненько,

Ни врагов, ни друзей не видать,

Всё культурненько, всё пристойненько,

Исключительная благодать.

Нам судьба уготована странная -

Беспокоимся ночью и днём

И друг друга грызём на собраниях,

Надрываемся, горло дерём.

А на кладбище так спокойненько,

Ни врагов, ни друзей не видать,

Всё культурненько, всё пристойненько,

Исключительная благодать.

Друг на друга мы всё обижаемся,

Выдираемся всё из заплат,

То за лучшую должность сражаемся,

То воюем за больший оклад.

А на кладбище так спокойненько,

Ни врагов, ни друзей не видать,

Всё культурненько, всё пристойненько –

Исключительная благодать.

А семья моя - свора скандальная,

Этот пьяный, драчливый сосед,

Ты квартира моя коммунальная -

Днём и ночью покоя всё нет.

А на кладбище так спокойненько

Среди верб, тополей и берёз,

Всё культурненько, всё пристойненько,

И решён там квартирный вопрос.

Вот, к примеру, захочется выпить Вам,

А Вам выпить нигде не дают -

Всё скрипят да грозят вытрезвителем,

Да в нетрезвую душу плюют.

А на кладбище так спокойненько

От общественности вдалеке,

Всё культурненько, всё пристойненько,

И закусочка на бугорке.

Старики, я Шекспир по призванию,

Мне б "Гамлетов" писать бы, друзья,

Но от критиков нету признания,

От милиции нету житья.

А на кладбище по традиции

Не слыхать никого, не видать,

Нет ни критиков, ни милиции,

Исключительная благодать.