Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.
Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.
Отпред - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...
Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглеждаха, заемаха място, чакаха...
Но точно преди да вляза, отнейде се цъфна някакъв чичка и вика: „Да мина...”.
Поглеждам го. „Накъде?” – питам. Няма вид на сестра, камо ли на лекар. Типична аграрна физиономия.
„Аз съм вика, за кръв...”
„Аха! А тия на опашката са за домати и краставици...” – иронизирам напразно. Тъй като чичката посяга с ръка и казва: „Ама чакай да мина...”
Е, излетя. Жените му се нахвърлиха. Забелязал съм и друг път – ха се опита някой да превари опашката, жените като ято кокошки го накълвават...Ако е жена нахалничката – и друго. Веднъж гледах как разделят две лелки... Абе, не е картинка за времето преди 22 часа...
Влязох, обясних на сестрата, че вените ми са секретни и няма см ...