-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След секунди изскочи от там и се турна към нея. Жената говореше с две свои приятелки на пейката на алеята. Стресна се, когато малкото момче се блъсна в нея и започна да я дърпа за дрехите.
-Мамо, ела! Там има един човек-целият е в кръв!
Жената скочи ужасено и стисна дамската си чанта като щит.
-Какви ги говориш?! Къде?
-Там!-посочи с ръка момчето.-В къщата с огледалата!
Другите жени също се изправиха.
-Старият павилион с кривите огледала-поясни едната.-Затвориха го преди три години, не помниш ли?
-Мислиш ли, че може наистина да има някой там?
Тими продължаваше да пищи и да я дърпа нетърпеливо. Накрая и трите отидоха да проверят, водени от хлапето. Токчетата на едната затъваха в песъчливата почва, д ...