5 ene 2024, 10:45

От камáрата

521 2 3
1 мин за четене

Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…

А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.

Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на природата да прави саламурата.

Интересуват ме подробностите. И ми хрумва…

Абе, защо трябва да се хаби цял чорап? Няма ли да е по-добре солта да се сложи в чорап, носен поне две седмици?

Ще стане една резлива зелева чорба…

Само за тъщи и тъстове…

хххх

Все по-малко деца играят футбол. Все по-малко изобщо се интересуват от него.

А съвсем намаляват занимаващите се с какъвто и да е спорт.

Но проблемът с интереса и заниманията е решен. Все по-малко деца се раждат…

хххх

Изрично предупредих – да не известяват никого, ако опъна шушоните.

Да де – ще разваля нечие удоволствие, но не искам никому да съм длъжник.

Все пак – надали ще мога да върна визитата…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Този чорап, дето ще е носен две седмици😊 - трябва да е станал ботуш🤣🤣🤣
  • Никакви шушони няма да опъваш, сенсей, а като те знам... може и да върнеш визитата, когато му дойде времето. Хей така, за кеф.

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...