5.01.2024 г., 10:45

От камáрата

517 2 3
1 мин за четене

Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…

А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.

Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на природата да прави саламурата.

Интересуват ме подробностите. И ми хрумва…

Абе, защо трябва да се хаби цял чорап? Няма ли да е по-добре солта да се сложи в чорап, носен поне две седмици?

Ще стане една резлива зелева чорба…

Само за тъщи и тъстове…

хххх

Все по-малко деца играят футбол. Все по-малко изобщо се интересуват от него.

А съвсем намаляват занимаващите се с какъвто и да е спорт.

Но проблемът с интереса и заниманията е решен. Все по-малко деца се раждат…

хххх

Изрично предупредих – да не известяват никого, ако опъна шушоните.

Да де – ще разваля нечие удоволствие, но не искам никому да съм длъжник.

Все пак – надали ще мога да върна визитата…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Този чорап, дето ще е носен две седмици😊 - трябва да е станал ботуш🤣🤣🤣
  • Никакви шушони няма да опъваш, сенсей, а като те знам... може и да върнеш визитата, когато му дойде времето. Хей така, за кеф.

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...