От обич
Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, поради замаяността. Напоследък ѝ се виеше свят и тя залиташе като препила с алкохол. Опита се да разсъждава. Със сигурност скоро нямаше да може да се грижи сама за себе си. А така не искаше да тежи на своите деца! Беше отгледала и възпитала трима сина, достойни мъже, които отдавна имаха собствени семейства. Зарадваха я с внучета – седем юначета, палави и буйни. Можеше спокойно да се нарече щастлива баба. Е, съпругът ѝ доживя само до петото внуче и внезапно си отиде от този свят. Инфаркт – бърз и спасителен от последващи силни болки и мъки. А тя още нямаше този късмет. Сега за пореден път се ужаси, че би могла да тежи на някого. Освен това, беше я страх да не скара децата си, заради предстоящата нужда да бъде гледана. Безпомощността я плашеше най-много. Но отдавна беше осъзнала, че и самоубийството не е решение. То още повече щеше да мъчи децата ѝ, съвестта щеше непрекъснато да ги гризе и да не им дава покой. Седна, подпря челото си с ръце и дълбоко се замисли. Трябва сама да организира гледането си, но така, че да не пречи на децата. Но също много важно е да внимава, за да не стане повод синовете ѝ да се скарат помежду си. Какво да направи, Господи, какво да направи?!
Сети се за съседа си – дядо Панко. Откакто започна да припада по улиците и да се губи, дъщеря му се видя в чудо. Но скоро намери разрешение на проблема, като го настани в дом за възрастни хора. Ще пита съседката къде е този дом. Тя и без това всеки месец ходи на свиждане при баща си, защо да не я помоли да отиде с нея. Тогава ще си носи личната карта и някои необходими вещи и по собствено желание ще постъпи в хосписа. Ех, дано пенсията ѝ стигне за месечната такса! Първо ще пита съседката колко плаща, за да гледат баща ѝ. Ако надвишава пенсията ѝ, ще трябва да търси друг дом, по-евтин. В никакъв случай не бива да пречи на децата си! В никакъв случай не бива да им създава проблеми! „О, Боже, помогни ми да намеря решение!“ Вече мислеше на глас и горещо се молеше. Падна ничком, на колене, а сетне – по очи. Така я намери на другия ден малкият ѝ син. Беше отишъл да я нагледа, да ѝ занесе нещо за ядене, да ѝ помогне с къщната работа… Лекарят от „спешна помощ“ само потвърди настъпилата смърт: „Получила е инсулт. Бог да я прости!“ Скоро я наобиколиха и другите ѝ двама сина, а и най-големите внуци. Дали от инсулта или защото най-сетне молитвата ѝ се бе сбъднала, но устните на старицата бяха застинали в загадъчна усмивка.
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав разказ , но доста тъжен
-
Благодаря ви за прочита, приятели!
-
Трогна ме разказът, Роси, много възрастни хора постъпват така, само да не са в тежест на децата си. Какво да се прави, различни съдби!
-
Всички възрастни хора мечтаят за такъв "лек " край... Една от бабите ми също имала 5 деца. Живеела с най- малкия си син- баща ми, който построил хубавата
им къща, но бил войник-запас. Трите му сестри и брат му кандардисали майка си в това време да продаде къщата, да им раздели парите и ще живее при всички...по един месец. Била стара, но не грохнала. Всички са си имали къщи, а тая била изцяло наша, но си спомням как посред зима излязохме под наем като продадоха къщата. Не ни дадоха дял, не разбирах защо...Като изредила по веднъж навсякъде "гостуването", така се изпокарали, че и тя е била доста чепата. Баща ми беше се прибрал от казармата и...тури черта на фамилията си. Последния спомен ми беше как баба беше дошла да моли да я приберем, че другите я измамили. А ние, с много заеми имахме вече наш дом, но тя нямаше късмет да поживее в него! Ето какъв спомен ми докара, Роси с твоя разказ... -
Хубав разказ, Роси.
-
Бодлива истина от живота!...
Благословена вечер, Еia! -
Роси, поздравления за хубавия разказ! Винаги съм мислела, че старостта е най-трудния период от човешкия живот, и най-тъжния за жалост!
-
Последният труден момент от живота на човека - да не тежи на никого в старостта си.
Бърз край си е измолила героинята ти. Много биха го пожелали. Това е една от темите, по която трудно се пише. Поздрави! -
Да... Тъжната съдба на възрастните родители... Но спасението не идва толкова бързо и леко...
-
Благодаря ви за прочита и отношението!
-
Болезнени теми докосваш, Роси. Много поговорки и мъдрости имаме, като тази, че една майка може да храни 5 деца, но 5 деца не могат да се грижат за нея. Тепърва ще виждаме как ще се решават тези дилеми в нашето общество.
-
Тежка тема. Всеки рано или късно се сблъсква с нея. Съдби всякакви!
-
Трогателно. Поздравления, Eia!
-
Напълни ми очите със сълзи, Роси. Поздравления за хубавия разказ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
