От обич
Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, поради замаяността. Напоследък ѝ се виеше свят и тя залиташе като препила с алкохол. Опита се да разсъждава. Със сигурност скоро нямаше да може да се грижи сама за себе си. А така не искаше да тежи на своите деца! Беше отгледала и възпитала трима сина, достойни мъже, които отдавна имаха собствени семейства. Зарадваха я с внучета – седем юначета, палави и буйни. Можеше спокойно да се нарече щастлива баба. Е, съпругът ѝ доживя само до петото внуче и внезапно си отиде от този свят. Инфаркт – бърз и спасителен от последващи силни болки и мъки. А тя още нямаше този късмет. Сега за пореден път се ужаси, че би могла да тежи на някого. Освен това, беше я страх да не скара децата си, заради предстоящата нужда да бъде гледана. Безпомощността я плашеше най-много. Но отдавна беше осъзнала, че и самоубийството не е решение. То още повече щеше да мъчи децата ѝ, съвестта щеше непрекъснато да ги гризе и да не им дава покой. Седна, подпря челото си с ръце и дълбоко се замисли. Трябва сама да организира гледането си, но така, че да не пречи на децата. Но също много важно е да внимава, за да не стане повод синовете ѝ да се скарат помежду си. Какво да направи, Господи, какво да направи?!
Сети се за съседа си – дядо Панко. Откакто започна да припада по улиците и да се губи, дъщеря му се видя в чудо. Но скоро намери разрешение на проблема, като го настани в дом за възрастни хора. Ще пита съседката къде е този дом. Тя и без това всеки месец ходи на свиждане при баща си, защо да не я помоли да отиде с нея. Тогава ще си носи личната карта и някои необходими вещи и по собствено желание ще постъпи в хосписа. Ех, дано пенсията ѝ стигне за месечната такса! Първо ще пита съседката колко плаща, за да гледат баща ѝ. Ако надвишава пенсията ѝ, ще трябва да търси друг дом, по-евтин. В никакъв случай не бива да пречи на децата си! В никакъв случай не бива да им създава проблеми! „О, Боже, помогни ми да намеря решение!“ Вече мислеше на глас и горещо се молеше. Падна ничком, на колене, а сетне – по очи. Така я намери на другия ден малкият ѝ син. Беше отишъл да я нагледа, да ѝ занесе нещо за ядене, да ѝ помогне с къщната работа… Лекарят от „спешна помощ“ само потвърди настъпилата смърт: „Получила е инсулт. Бог да я прости!“ Скоро я наобиколиха и другите ѝ двама сина, а и най-големите внуци. Дали от инсулта или защото най-сетне молитвата ѝ се бе сбъднала, но устните на старицата бяха застинали в загадъчна усмивка.
© Росица Танчева All rights reserved.
