От страх
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше, псуваше на майка.
Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв. Той направи опит да се изправи, но неуспя и заспа.
В това време Милев навлизаше в населеното място със скорост педесет километра в час.
От утре щеше да излезе в отпуска, а сега го чакаше уютен дом, топла вечеря и приятна почивка.
В този момент видя човека на земята. Завъртя волана, да не го прегази, предницата се удари в уличния стълб, задницата занесе и задните гуми минаха през локвичката кръв. Той скочи от колата, огледа се и като видя, че няма свидетели, се качи в автомобила си и се прибра вкъщи. В гаража огледа колата, изми гумите, смени ги и влезе в дома си!
През нощта се въртеше и премисляше ситуацията. Заспа в сутришните часове.
На другия ден излезе да разбере какво се говори, какво е станало вечерта.
От страх не провери, жив ли е човекът, помощ не му оказа... Щеше да научи!
Час по-късно двама полицая го намериха в дома му. Легитимираха се и го взеха за разпит.
- Кога се прибрахте снощи? Видяхте ли някой, разговаряхте ли? Защо бронята ви е огъната?
Бяха направили цялостен оглед на колата. Имаха версия!
Хъката -мъката Милев разказа всичко. Отпуската му се проваляше, авторитетът му се рушеше, можеше да загуби работното си място - мозъкът му трескаво работеше.
С наведена глава чакаше присъдата си!
Не сте убиец!
Киро ракията си е жив и здрав, лежи да изтрезнее.
- Но Вие, Страхил Милев, трябваше да сигнализирате в полицията, да се обадите на бърза помощ!.. Защо не постъпихте както трябва?
- От страх, каза Милев...
© Дияна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Цъки!Усмихнат ден ти желая!
-
Да iren5,пуснах го за публикуване,с допълнението-за конкурса.Очаквам да се появи отново на страниците на откровения!Приятен зимен ден!
-
Много добър и поучителен разказ
-
Може да участва в мини конкурса.
https://otkrovenia.com/bg/contests/5 Вероятно редакторите ще се съгласят да го публикуват отново, ако имаш желание за това. -
Тази история е поучителна и актуална днес! Днес, когато трудно се намират хора, който да поемат доблестно дълга и отговорността си, особено когато е трудно да го направят и лесно да не го направят. Нещата са дори още по-дълбоки - в малките ежедневни неща поемам ли отговорността за поведението и живота си? Едно "обичайно и невинно" напиване може да промени драматично нечии съдби! Много често такива истории завършват с трагедии, а не с хепи-енд. Но понеже това не става веднага и не е сигурно, позволяваме си да нарушаваме правото и доброто заради слабостите и страстите си! Тогава малко по малко, ден след ден, ставаме все по-спокойни и по-оправдаващи постъпките си, докато вече не считаме за нужно да се променим. Тези неща са причинили повече злини от войните и природните бедствия! Но ако всеки ден в малките неща стоим вярно на дълга си, тогава ще имаме съвест и сила в трудните моменти пак да го направим! Пожелавам последното на всички!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
