Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозни комини.
Нямаше дим, който да излиза и да го задушава - нормално, все пак беше началото на юни.
Затова и се беше облегнал на нещо като стена, само по къси шорти и протрита лятна риза. И мислеше... мислеше за това, което щеше да направи...
Никога не би си помислил, че ще се реши на това самоубийствено нещо. Самоубийствено? Та нали това и щеше да прави - да се самоубива. Не, нямаше да се беси на някой от тези мръсни кабели. Не защото не можеше, а заради абсурдната мисъл, че може да спре интернета на някой нищо неподозиращ съсед след като увисне на него. Да, винаги беше загрижен за другите. Дори и сега - изправен пред две контрастни решения - да скочи и да свърши разпльокан като недоядено кьоп ...