Докато слизах по стълбите, ме обзе слаба надежда, че баща ми може да е в някой от другите два апартамента, които години наред даваше под наем, докато ставаше да се живее в тях. Що се отнася до споменатата по-рано вила на село, тя
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърна в соларен парк. Първо отидох до апартамента в центъра. Пред триетажната стара кооперация беше спряно сивото Пежо 306, което много ме зарадва и обнадежди, но когато се приближих видях, че това е друга кола, а не на баща ми. Качих се до горе, където се видях със съседа Любо."Не съм виждал скоро баща ти. Иначе той се отбива, ручка нещо из апартамента."
--- Аз, като дойде, понякога му искам пари за стълбището и чистачката, но той все няма, не носел, друг път щял да даде. Викам му "Айде, айде, 6 лева за два месеца толкоз ли нямаш?!", на шега го обръщам. -- смее се Любо с малките си светли очи, нисък човечец на около 70 години.
Оттам се запътих към гарсониерата. Тя бе на около километър, пак в ц ...