ОТПУСК
Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.
- Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.
- Момент сега ще го извикам – отговори служителката.
- Радо е. Какво има, нали знаете, че съм отпуск.
- Така е, но в графика за дежурство не са те сменили – упорстваше дежурният офицер.
- Тогава се обадете на Пенев да ме смени с друг колега. Това не е мой пропуск, а негов.
След десетина минути му звънна Пенев. – Радо , ще трябва да поработиш, после ще ти дам един ден.
– Шефе, няма на кого да оставя дъщеря си. Сам съм в момента – защити се инспекторът.
– Остави я на портиерката. Имаме кражба на пистолет от пиян офицер рано тази сутрин. Ти си опитен и разчитам на теб – изчетка го Пенев.
Радон остави детето си с малко храна и памперси при портиерката. Благодари ù, отиде на местопроизшествието заедно с помощника си Кошничаров. Каква беше първоначалната фактическа обстановка.
Заспал, пиян капитан в денонощно барче. Като се събудил, оръжието липсвало от кобура му. На въпросите на военният полицай барманът отговаряше уклончиво и вяло, видимо прикриваше някого.
- И искаш да ме убедиш, че през цялото време в заведението сте били ти, капитана и двама тинейджъри – недоверчиво го погледна Радо.
- Да, така беше. Мисля, че военният си е изгубил оръжието на друго място, но не и при мен – отбеляза барманът.
- Добре. Тръгваме си, но да знаеш, че пак ще дойдем. И не знам как ще ме погледнеш в очите – сопна се военният полицай.
С Кошничаров и колеги от районното издириха хлапетиите. Разпитаха ги със служителя от детска педагогическа стая. Едното момче даде известна светлина по случая. Тинейджърът разказа, че в барчето освен военния и бармана е бил и шофьор на такси – приятел на бармана. Излизайки от заведението, таксиджията се навел над офицера, който спял - за около секунда, и след това излязъл навън.
Военните полицаи се върнаха обратно в заведението и зададоха неудобни въпроси на бармана. Най - накрая, последният кандиса и каза името и адреса на приятеля си. Радо поиска съдействие от близък полицейски авто-патрул на районното да задържат заедно бакшиша. Полицаите му отказаха, тъй като нямали бронежилетки. В крайна сметка Радо и Кошничаров отидоха сами на адреса.
- Отваряй, полиция! – извика инспекторът. Двамата бяха застанали от двете страни на входната врата, подготвени за евентуална престрелка.
Вратата бавно се отвори и от нея надникна таксиджията със сънено лице.
- Какво искате от мен? Нищо не съм извършил.
- Искаме да ни предадеш пистолета и да приключваме, защото ще стане по-лошо – заплаши го Радо.
- Заповядайте, влезте – клекна шофьорът.
- В хола е пистолетът, на масичката. Взех го от офицера, за да не гръмне някой – заоправдава се човекът.
След като иззеха оръжието и разпитаха таксиджията, Радон докладва събраните материали и веществени доказателства на дежурния офицер и дежурния военен прокурор. После се прибра със свито сърце в общежитието. Малкото си играеше с любимото си мече в портиерната. Едното му оченце беше зачервено – забеляза, натъжен инспекторът.
- Удари се в бюрото – виновно го погледна служителката.
- Всичко е наред.
Тръгнаха, прегърнати към стаята двамата неразделници.
© Венцислав Todos los derechos reservados