Отпуск

         ОТПУСК

Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.

-         Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.

-         Момент сега ще го извикам – отговори служителката.

-         Радо е. Какво има, нали знаете, че съм отпуск.

-          Така е, но в графика за дежурство не са те сменили – упорстваше дежурният офицер.

-         Тогава се обадете на Пенев да ме смени с друг колега. Това не е мой пропуск, а негов.

След десетина минути му звънна Пенев. – Радо , ще трябва да поработиш, после ще ти дам един ден.

–       Шефе, няма на кого да оставя дъщеря си. Сам съм в момента – защити се инспекторът.

–       Остави я на портиерката. Имаме кражба на пистолет от пиян офицер рано тази сутрин. Ти си опитен и разчитам на теб – изчетка го Пенев.

Радон остави детето си с малко храна и памперси при портиерката. Благодари ù,  отиде на местопроизшествието заедно с помощника си Кошничаров. Каква беше първоначалната фактическа обстановка.

Заспал, пиян капитан в денонощно барче. Като се събудил, оръжието липсвало от кобура му. На въпросите на военният полицай барманът отговаряше уклончиво и вяло, видимо прикриваше някого.

-         И искаш да ме убедиш, че през цялото време в заведението сте били ти, капитана и двама тинейджъри – недоверчиво го погледна Радо.

-         Да, така беше. Мисля, че военният си е изгубил оръжието на друго място, но не и при мен – отбеляза барманът.

-         Добре. Тръгваме си, но да знаеш, че пак ще дойдем. И не знам как ще ме погледнеш в очите – сопна се военният полицай.

С Кошничаров и колеги от районното издириха хлапетиите. Разпитаха ги със служителя от детска педагогическа стая. Едното момче даде известна светлина по случая. Тинейджърът разказа, че в барчето освен военния и бармана е бил и шофьор на такси – приятел на бармана. Излизайки от заведението, таксиджията се навел над офицера, който спял - за  около секунда, и след това излязъл навън.

Военните полицаи се върнаха обратно в заведението и зададоха неудобни въпроси на бармана. Най - накрая, последният кандиса и каза името и адреса на приятеля си. Радо поиска съдействие от близък полицейски авто-патрул на районното да задържат заедно бакшиша. Полицаите му отказаха, тъй като нямали бронежилетки. В крайна сметка Радо и Кошничаров отидоха сами на адреса.

-         Отваряй, полиция! – извика инспекторът. Двамата бяха застанали от двете страни на входната врата, подготвени за евентуална престрелка.

Вратата бавно се отвори и от нея надникна таксиджията със сънено лице.

-         Какво искате от мен? Нищо не съм извършил.

-         Искаме да ни предадеш пистолета и да приключваме, защото ще стане по-лошо – заплаши го Радо.

-         Заповядайте, влезте – клекна шофьорът.

-         В хола е пистолетът, на масичката. Взех го от офицера, за да не гръмне някой – заоправдава се човекът.

След като иззеха оръжието  и разпитаха таксиджията, Радон докладва събраните материали и веществени доказателства на дежурния офицер и дежурния военен прокурор. После се прибра със свито сърце в общежитието. Малкото си играеше с любимото си мече в портиерната. Едното му оченце беше зачервено – забеляза, натъжен инспекторът.

-         Удари се в бюрото – виновно го погледна служителката.

-         Всичко е наред.

Тръгнаха, прегърнати към стаята двамата неразделници.