Отвъден монолог
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка на тавана върху леглото му. Ще го поизчисти, ще смени постелките му, тавана няма да замаже, щото не умее, а мене като ме няма, ще усети празнината в сърцето си, ще се натъжи и ще каже: „Ееех, тате, тате, докъде я докарахме ние с тебе...”
После ще стопли на старата печка, квото дал Господ чрез майчините му ръце, ще си цръкне през канелката от онова хубавото винце, дето сам си го направи, майка му ще го сгълчи, както правеше с мене, ама той ще се усмихне с благата си бащина душа и ще пусне по радиото от оная народна музика, най-хубавата, ще потърси очите ми в нищото, ще ги види, и те ще го видят, и ще си благодарят взаимно.
Ей затова те обичам, синко, че като си дойдеш все ще развеселиш душата ми!
Щото ми омръзна да ме оплакват и да ме жалеят. Тежък живот живях, ама щастлив човек бях. С моите родители, с жена си, с тебе и брат ти, и с бравите, които ни заобикаляха и ни помагаха и в лоши, и в добри дни. Още по-тежко ми е сега като ви гледам отгоре, ама когато му дойде времето, ще си поговорим повечко за тези неща. А, вие, не бързайте! Господ си знае работата.
Проклето време, дявол да го вземе.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поклон! Пазя те в сърцето си!
-
"Още по-тежко ми е сега като ви гледам отгоре, ама когато му дойде времето, ще си поговорим повечко за тези неща. А, вие, не бързайте! Господ си знае работата."
Почивай в мир!
Поклон! -
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма Червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света –
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.
Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само –
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.
Сядат сами на трапезата –
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли – съмва и в тях –
като в храм озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Ангел Веселинов
Ех, Ачо! Има те в сърцата ни. Сбогом, прятелю! -
Не го прочетох тогава, сега явно е бил момента
Чичо Ачо... бъди най-светлата звездичка... -
Чудесно написано! Поздравявам те!
-
Ех, Пурко! Как въздейства тоя начин на повествование! От доста време не бях поглеждал насам. Към страницата ти, не към отвъдното. Натам поглеждам понякога. И диалози са възможни.
Но от там връщане няма, билетите са еднопосочни, защото, както е казано в притчата за бедния Лазар, и да се върне някой от отвъдното, няма да му повярват... -
Много красиво!
-
Силно въздействащ разказ, написан талантливо!
Поздрави и от мен! -
Тъжно,вълнуващо и душевно горещо!Поздрав!
-
И ме умили, и ме разплака този твой разказ! Поздрави!
-
Човешко и топло, затрогващо...
Поздравления! -
Дълбоко ме развълнува...
-
Прекрасно написано!
-
Отдавна не бях наминавала тук. Така хубаво си нанизал думите в последното си разказче, че забравих за смръщеното време.Майстор си!
Желая ти хубава петъчна вечер, наборче! -
Чудна приказка! Странно, но ме успокои някак си. Стана ми уютно, което означава, че си ми въздействал силно Благодаря, Ангел!
-
Ех, Ачо... Умееш ги приказките - две думи на кръст ще кажеш, но ще бръкнеш дълбоко, дълбоко в душата на читателя.
Завиждам благородно!! -
Поздравления, Приятелю! Написал си...!
-
Поздравления, Ангел! Хубав, замислящ разказ!
Светли празници! -
Да бъдем такива каквито сме, а времето нека си е проклето! Хубав разказ!
-
Има ли, няма ли, живот отвъд, Божа работа!
По добре нека обичаме близките, да го казваме, да го показваме, в един
момент всички възможности ще са изчерпани, колкото и да са много в началото...
Хубави празници! -
Хм... приветствам идеята и се възхищавам на чудесната реализация!!!
Почувствах и болка, и радост... едновременно... защото това е истината, действителността...
Няма смърт. Животът е вечен. И изпълненото с много любов послание да го изживеем пълноценно в тази му част тук на земята, е чудесно!
Поздравления, Пурко!!!
Хубави и светли Великденски празници!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Думите ти останаха. Да ни усмихват, натъжават, връщат...