Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Мартин я бе помолил да донесе натуралния сок и сега очакваше своя отговор.
Като малка искаше да стане велика художничка, но всъщност всичко което правеше за тази мечта бе да дава интервюта на огледалото с дезодорант в ръка и по-късно реши, че не е вярвала в себе си, затова записа нещо напълно различно, но пък също екстравагантно за онова време – философия. Важно в случая беше, че може да казва, че учи това, което е искала, а не това, което мама и тати са я накарали, което я поставяше няколко нива над приятелите й и я представяше като независима, свободомислеща и дори бунтарка. Началото на трети курс обаче й стана ясно, че от нея няма да стане велика философка, най-малкото защото не можеше да с ...