Вратата на апартамента на тъста и тъщата се отвори с трясък и в коридора влетя синчето като викаше:
-Гладен съм!Сипвайте ми да ям!
Аз се излежавах на любимия си фотьойл ,който ми служеше и за легло и гледах телевизия,а жена ми переше в банята.Тъщата продаваше чушки и домати в гаража, а тъста беше на работа.
-Гладен съм,влетя синчето в детската стая и трясна вратата в секцията.После отвори вратата на банята и пак извика:-Гладен съм!Какво има за ядене!?
От банята се чу гласа на жена ми:
-Ами чакай да видя….Картофи.
-Оооооо-разочаровано измънка синчето.Пак ли картофи.На обяд картофи ,на вечеря картофи!Картофи на чорба,картофи на яхния,печени картофи,варени картофи….
-Така са оцелели при обсадата на Сталин град-опитах се да го успокоя аз.
-Тогава ще ям течен шоколад с хляб като няма нищо за ядене.
-Срамота - измърморих аз.Дядо ти работи във месокомбинат шеф е там и да няма никакво месо в къщата.
-Ами да – извика синчето и изтича в хола и започна да отваря едно по едно чекмеджетата на фризера.-Тука е пълно с месо!И тука!И тука!Наденици!Кайма!
И вече не се сдържах.И как не !От петнадесет години на сам си мълчах за дребните проблеми,които търпях и заради които бивах подлаган на унижение от тъста и тъщата,а и не само аз а и жена ми,за което тя имаше не малка вина.
-Така е като майка ти я е срам да надникне във фризера за да не и се скара баба ти!
-Що да ме е срам-отвърна от терасата жена ми,която пушеше поредната си цигара.Сутринта си беше отворила нова кутия и до вечерта щеше най много да изкара и да си купи нова.-Ей сега ще извикам баба му да му извади кебапчета.-след което се надвеси над терасата и се провикна към тъщата,която продаваше чушки и домати в гаража:-Майко!Ела да му направиш кебапчета!
-Не искам!Вече не съм гладен-измънка синчето.След което като видя че жена ми продължава да вика през терасата започна да вика-Не искааам!Не съм гладен вечееее!
-Добре де-отвърна жена ми и като изгаси цигарата си отиде в кухнята където вече беше дошла тъщата и с невинен израз на лицето питаше какво да готви?!Какво да готви?Ега си оправията!Тука се готвеше само ако някой огладнееше или му станеше язва на дванайсетопръстника.за съжаление най лабилно се оказа синчето и язвата се появи при него ,макар и вече затворена след дълги мъки и страдания, а останалите бяхме явно по издържливи и можехме да караме и само на картофи.
Усещах как ме хващаха нервите!Стомахът ми започваше да ми се подува.Започваше да ми се вие свят и усещах че пак ще си меря кръвното през петнадесет минути.Започнаха да ме налягат лошите спомени от депресията която ме беше обзела миналата година когато се върнах от морето,където бях ходил да работя.Гърлото ме наболяваше от една седмица и докато се начудя дали да си купя антибиотик,жена ми отново свърши цигарите и си купи нова кутия.След това каза:
-Ще трябва да започнем да му купуваме дрехи за училище!Обаче косата ми нещо не ми харесва и ще отида да се подстрижа при Аничка!
-Ами нали каза,че не можела да подстригва хубаво и вчера ходи да се подстригваш….
-А, тя миналия път защото, и…смутолеви нещо…Това ми го приказваше за кой ли път…вече не им знаех бройката.Мисля и един сутиен да си купя…И този шампоан не ми харесва…Трябва да си купя и един шампоан…То май за ядене пари не останаха..ама нали има картофи!....Ще взема и три кренвирша…В тоя миг,сякаш дочух как месарлаците във пълния фризер, който тихо бръмчеше във хола-склад на тъщата ,се изсмяха злорадо и ми замириса на вмирисана кайма и подправки…
Синчето затръшна вратата и излезе, а аз се отпуснах на фотйола-легло си и включих телевизора да изляза от противното настроение,в което попадах за пореден път.
Жена ми влезе в банята да се къпе и след малко излезе и започна да се суши със сешоара.Вратата на стаята се отвори и вътре надникна тъста:
-Какво става?-и като я видя че се суши със сешоара измърмори-пак ли?-А че а стига де!После погледна към късите ми гащи и каза:-Ами че обуйте си нещо по прилично де и си излезе.
Направо вземаше да ми писва….От петнадесет години все ми писваше….Беше събота, лето две хилядо и шесто от новото летоброене- точно по панаира в град Левски.Хората сядаха по масите със пълнени чушки и пържоли, а у дома нямаше нищо за ядене,а тъста беше управител на месокомбината и фризера беше пълен…Дали ,защото те си бяха скръндзи или защото просто аз не ставах или дъщеря им –моята мила съпруга не ставаше и я беше срам да отвори хладилника за да не се размърморят.И така си и беше.Тя не смееше да отвори фризера,защото наистина и се беше мърморило за това и тя се беше отказала.Ето защо аз купувах от съседния магазин за ядене и направо бяхме отвикнали от нормално ядене.Храната ни се състоеше от хляб и кренвирши,сирене,салам,понякога и шунка,но в ограничено количество,колкото за едно ядене и ако останеше нещо след синчето.ние го доизяждахме,което не пречеше на тъста да казва,че сме си угаждали като принцове,в случаите,когато един път месечно или на два месеца веднъж си купехме бутилка кока-кола или натурален сок.Накипяло ми беше яко!Чак прекипявах!
На всичкото отгоре разсърдих и синчето като му се скарах ,че си е оставил тонколонките от компа в магазина на комшийчето,за да слушали вечер музика..
-Не умееш да си пазиш своето-развиках му се аз.-За това ли ти купих буфера,да си дадеш тонколоните да стоят там.
-Ама нали вечер слушаме музика там-отвърна ми той.
-Да си купи тонколонки,защо не си купи тонколонки.Искам още сега да ги върнеш!Незнам какво ми стана,че се развиках така,но явно бях превъртял от всичко до тук.
-Вземай си буфера!-разсърди ми се синчето.Не искам да го виждам повече !-и като трясна врата излезе от стаята.
Мигом съжалих за невъздържаността си,но жена ми и нейните странни ваимоотношения с родителите и ме бяха изнервили.
Вратата се отвори и жена ми влезе:
-Хайде да излизаме на пазар.Майка ми и баща ми излязоха.
-Ами довечера няма ли да излизаме –отвърнах и аз.
-Ще излезем и довечера.
-|Ами нямам пари-почти проплаках аз.-Двадесет лева за един ден хвръкнаха.А и колко ли са двадесет лева,но за мен бяха много,като имах да плащам толкова изостанали плащания а жена ми пушеше по две кутии цигари на ден и не и пукаше.Нали не тя мислеше за това как да се изкарват пари.А и никога през живота си не беше работила.Стоеше си по цял ден в къщи със мнението за себе си и пуфкаше цигара след цигара.Аз не пушех и не пиех ..,че и по жени не ходех….Как да не те хванат нервите.че и да играеш ролята на примерен заврян зет и да се правиш,че всичко е наред.
-Ти можеше сутринта да отидеш до клуба и да вземеш пари-измисли тя изход от нещата.
-Да бе-развиках се аз-точно така.Аз отивам ,вземам пари нося ги тука ,харчим ги и пак отивам !Пак вземам парите и пак ги нося и пак ги харчим!...
-Ами-измънка тя…Ще завали дъжд и няма да можем да излезем…Направо щях да експлодирам от женска логика….
Синчето влетя в стаята и ме погледна:
-Кога ще ставаш от компютъра?
-Веднага-отвърнах му аз…И това е….Станах….Навън времето се беше смрачило и духаше вятър.Беше двадесет и шести август лето хилядо две хиляди и шесто от новото летоброене.Точно по панаира в град Левски,че и няколко месеца преди изборите и няколко дена след историческата победа на ФК “Левски”над “Киево” и зашеметяващия рейд на българските волейболисти,че и баскетболистите биха и те отбора на Русия!Направо да не повярва човек,какво време беше!Късметлийско!Макар и облачно!
Край!
p.s
Направо прехвалих националите по волейбол.Малко, след като разказах"битието си",нашите национали паднаха с гръм и трясък от французите!...Е,кажете сега, че от хвалби не порасвали бради и мустаци.Да не говорим, за красивите жени:)..Или поне тези,които се мислят за такива:)Щото не съм срещал красива и умна жена,която да се мисли за поне едно от двете:)
© Живко Желев Todos los derechos reservados