Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като кофа увиснала над празен кладенец — не издаваше емоции. Бузите му, отпуснати, опираха в яката на семплото му яке. Държеше волана с отпуснати лакти и наблюдаваше света от малката си крепост.
Правеше го всяка сутрин. Слизаше в седем да хвърли боклука, а после отиваше при нея. Надничаше вътре, за да се увери, че всичко си е там: сиво, обикновено табло от евтина пластмаса и овехтяла тапицерия по седалките.
Някога нова, модерна, лъскава — когато я купи от автосалона — сега изглеждаше като изоставена, непотребна вещ. Помнеше този ден като вчера. Изтегли пари от касата, плати я в брой, а после я пребоядиса в жълто. Регистрира я като такси и стана едноличен търговец — „ЕТ Г. Желев“. Надписът още стоеше ...