Стоеше в колата си на затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок, където живееше. Мръснобели коси стояха неестествено стърчащи, оредели върху темето му. Посивяла и подпухнала кожата на лицето му бе насечена с релеф от бръчки, някои от които се събираха до очните му кухини, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи и рунтави вежди. Погледът, притъпен и загледан в нищото не издаваше емоции. Втренчени през предното стъкло, очите му бяха като кофи увиснали над празни кладенци. Бузите му отпуснати, увлекли краищата на устата, опираха в яката на семплото яке, с което бе облечен. Ръцете държаха волана с отпуснати лакти. Беше застинал, наблюдаващ света от малката си крепост, като на екран на телевизор.
Правеше го всяка сутрин. В седем слизаше и изхвърляше боклука, а после отиваше при нея, жълта, с приклекнала задница от износени амортисьори. Подпираше се с длан върху тавана й и надникваше вътре, за да се увери, че всичко си е така, както си е- сива, обикновена, с табло от ев ...