Тежи в очите ми отминалия ден,
като безцелно отразена светлина.
Откривам я в насрещните очи,
преди да е достигнала до тях...
Текат безименно и неотстъпно дните
край хълм смирен, край тихи равнини.
Присядат често призраци в очите,
невидими и пълноводни
без следи...
И рано сутрин, необлегнат още
на първия протегнат слънчев лъч,
пробягва силует от спомен нощен ...