vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
31 ago 2021, 1:12

Пейзажи

  Prosa » Otros
1.6K 17 12

Тежи в очите ми отминалия ден,

като безцелно отразена светлина.

Откривам я в насрещните очи,

преди да е достигнала до тях...

 

Текат безименно и неотстъпно дните

край хълм смирен, край тихи равнини.

Присядат често призраци в очите,

невидими и пълноводни

без следи...

 

И рано сутрин, необлегнат още

на първия протегнат слънчев лъч,

пробягва силует от спомен нощен

към сенчест ъгъл

                                за последен път!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви за прекрасните коментари, за оценката и за Любими, скъпи колеги по перо и приятели! Бъдете здрави и благословени!

    Ангелина, дълбоко съм трогнат от голямата ти подкрепа за творчеството ми!

    Nevium, благодаря ти, както за подкрепата на тази творба, така и за поставянето на Сливането в Любими!
  • angel-ina (Ангелина Стойчева)
    angel-ina (Ангелина Стойчева)
    “ необлегнат още на първия протегнат слънчев лъч, пробягва
    силует от спомен нощен към сенчест ъгъл за последен път” - аплаузи и поклон! Младене !
  • Ivita_Mirianova (Ивита)
    Ivita_Mirianova (Ивита)
    Каква красива тъга!...Възхищавам ти се, приятелю и ти благодаря!🍀
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Прекрасно.
  • Nevium (Нина Чалъкова)
    Nevium (Нина Чалъкова)
    Лирично...и красиво.
    Възхищавам ти се! Приеми моите поздравления!

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Prosa 1.3K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prosa 3.7K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prosa 4.2K 4.9

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prosa 3.8K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prosa 5.4K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0