Пейзажи

Проза » Другие

1.6K 17 12

Тежи в очите ми отминалия ден,

като безцелно отразена светлина.

Откривам я в насрещните очи,

преди да е достигнала до тях...

Текат безименно и неотстъпно дните

край хълм смирен, край тихи равнини.

Присядат често призраци в очите,

невидими и пълноводни

без следи...

И рано сутрин, необлегнат още

на първия протегнат слънчев лъч,

пробягва силует от спомен нощен

към сенчест ъгъл

за последен път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви за прекрасните коментари, за оценката и за Любими, скъпи колеги по перо и приятели! Бъдете здрави и благословени!

Ангелина, дълбоко съм трогнат от голямата ти подкрепа за творчеството ми!

Nevium, благодаря ти, както за подкрепата на тази творба, така и за поставянето на Сливането в Любими!

2021-09-04T00:23:49+03:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

“ необлегнат още на първия протегнат слънчев лъч, пробягва
силует от спомен нощен към сенчест ъгъл за последен път” - аплаузи и поклон! Младене !

2021-09-03T15:13:36+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Каква красива тъга!...Възхищавам ти се, приятелю и ти благодаря!🍀

2021-09-02T22:02:17+03:00
limeruna (Йоана)

Прекрасно.

2021-09-02T21:55:30+03:00
Nevium (Нина Чалъкова)

Лирично...и красиво.
Възхищавам ти се! Приеми моите поздравления!

2021-09-02T01:41:43+03:00