Pека
- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от градината на вуйна Фикрие. Вълнуваше се! Баба Къймет бе лъснала обувките ù и бе вързала букета от хризантеми с розова панделка. Бабата проводи внучката си до портата и седна на боядисаната в сиво пейка.
- Ясемин, ти вече си голяма, днес е първият ти учебен ден! Дано всички уроци ти се отдадат! - очите ù се просълзиха, наистина внучката ù бе пораснала толкова бързо.
Дядо Юзеир изкара жигулата от гаража и отвори задната врата. Бялата риза на тънки светлозелени линийки, сивата му жилетка и панталонът в същия цвят много му ходеха. Ясемин махна с ръка за довиждане на баба си, която изливаше менче с вода на пътя след тях, а с устни шептеше молитва, която продължи, докато се изгуби колата от погледа ù.
- Дядо, аз какво ще науча днес в училище?
- Човек всеки ден научава нещо, дете, затова и ти днес ще научиш много хубави неща!
- Дядо, дали учителката ще ме обича?! - вълнението си личеше по танца на корделите и мърдащи след всеки въпрос.
- Разбира се, че ще те обикне, такова цвете като теб! А и учителите обичат всички деца!
Ясемин обърна глава към дядо си и учудено сбръчка вежди.
- Всички ли?! Дори палавите и лоши деца ли?! - попита невярващо.
Юзеир погледна внучката си и се усмихна, дядото изглеждаше с 20 години по-млад, когато се засмееше. Позлатеният часовник блесна на китката му и нарисува слънчеви зайчета по лицето на детето.
- Къде са зайчетата, дядо? На носа ми ли? Или на устните? - смееше се малкото момиче.
- В момента са точно на трапчинката ти, Ясемин, с твое разрешение искат да останат там завинаги!
- Понеже зайчетата са твои, разрешавам, но ако бяха на друг, нямаше да позволя да ме целуват в никакъв случай! Щях да ги прогоня! - рече детето.
Дядото смени скорост и ръката му помръдна, след което зайчетата се скриха пак в часовника му. Внучката му говореше за лоши деца, защо ли?
Миризмата от хризантемите се разнасяше в колата, белите, жълти и розови цветове бяха като царици на есента. В скута на детето изглеждаха толкова живи, сякаш изобщо не бяха откъснати, та все още живееха.
Минавайки по стария моcт, внучката помоли дядотo да спре. Водите на малкия Лом шумяха, галейки коритото на реката. Дърветата и храстите от двете страни на коритото блестяха, окичени с цветовете на есента, сякаш всяко листо бе изкъпано във златната баня на септември.
Ясемин слезе от колата и се подпря на каменната стена на моста. Кожената ученическа чанта на гърба накара дядото да я сравни с малка костенурка. От големия джоб на чантата се усмихваше релефен апликиран мечок. Двете опашки от косата на детето изглеждаха като катерички, качили се на гърба на костенурката.
- Дядо, тази река как тече? Онзи ден я наблюдавах дълго, толкова бърза, къде отива?
Юзеир сложи длани на малките раменца и се замисли, отговорът на въпроса бе в самата нея.
- Ясемин, малките реки текат към по-големите, а те се изливат в морето... Според теб, защо нашата рекичка бърза?
- Според мен реката бърза да отнесе моето писмо! - откопчи ръце от каменната стена и ги прoтегна към реката детето - Ето там пуснах моето писмо, дядо! Виж, сега го няма там, дали е отишло? - дълбоко пое въздух детето.
- Ако си го пуснала с голямо желание, няма начин да не е отишло, Ясемин! Понякога реките дават писмата на птиците и те още по-бързо ги отнасят, не се тревожи, жасминчето ми! - успокои я дядото.
- А тази река, дали отива до градчето на учителката ми? - малко притеснено попита детето.
- Минава, дете, и оттам минава! Нашата река минава отвсякъде, стига да искаш!
- Ох! Олекна ми, дядо! Значи учителката много ще ме обича, написах ù писмо и си пожелах нещо, преди да пусна листа в реката. О! Дядо! Забравих да напиша новото си име, подписах се като Ясемин! Учителката няма да знае, че е от мен! Трябваше да напиша, че съм Нели! - радостта изчезна от лицето ù. - Ами ако учителката не ме обикне?!
- Ясемин, каквото и да е името ти, тя ще те обича, вярвай ми, защото за обичта към хората няма пречки! Виж тази река как тече. Ако построят стена, тя ще спре, но след време, като завалят дъждовете, ще прелее и ще срути стената, а тогава ще наводни именно тези, които са спрели пътя ù! Ако имаш в сърцето си обич, тя навсякъде ще е с теб, ще стигне дo всеки! Съдбата на реката е да тече, а на обичта: да се докосва до всеки!
Вятърът духна към пожълтелите листа на дърветата и те сякаш зашушукаха помежду си, реката с все сила течеше надолу, не че бързаше да отнесе писмото на Ясемин, то бе буква по буква изписано в очите и пълни с любов към хората, а само защото се радваше, спечелилa сърцето на детето.
© Нигяр Хамидова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
О, да, видях, като излезе направо ще си я разпечатам
-
Благодаря,Силвия,Мария,Жанет!Жанет,подсети ме,че имах една приказка за малки и големи,която днес публикувах
-
Чудя се дали да не прочета нещо твое на децата ми, те са малки, но ти така простичко и завладяващо разказваш, че съм сигурна, че ще им хареса, а и ще го разберат. Аз също бих си взела твоя книжка, така че... давай
-
Поздрави и от мен! Притежаваш завидна лекота на изказа, героите са близки до читателя. Радвам се, че прочетох!
-
Поздрав, Нигяр!
-
Ами аз мисля, че бих си купила сборник разкази с Ясемин, просто трябва да се подредят хронологично и тогава да прецениш какво още е нужно. То твоето сякаш са по-скоро повести, защото такъв е изказа ти, героите не са в някакви супер сложни връзки, ама какво ли разбирам аз, тук има филолози, те трябва да споделят дали съм права.
-
Ани,АниНакара ме да си спомня годините,когато милият ми дядо тайно от мен бе изпратил тетрадките ми със стихове на един редактор...Мили спомени!Тогава се вълнувах,бях само на 17,когато излезе моята малка стихосбирка...А сега даже не съм се замисляла да издавам..., дали да?!
-
Мисля, че ти е време да ги подредиш хронологично и да ме поканиш за представяне на книгата си
-
Прав си Кадир,явно по някога превеждам по инерция,този израз е характерен за турския езикБлагодаря и на двама ви!
-
Връщаш ме в детството, Нигяр - благодаря!
А относно смяната на имената... тогавашните ни управници явно не бяха чели Вазов:
“Човек за едната чест живее и за едното красно име.”
Но всички сме простени - пред Господа...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Ако имаш в сърцето си обич..."
Ако...