- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от градината на вуйна Фикрие. Вълнуваше се! Баба Къймет бе лъснала обувките ù и бе вързала букета от хризантеми с розова панделка. Бабата проводи внучката си до портата и седна на боядисаната в сиво пейка.
- Ясемин, ти вече си голяма, днес е първият ти учебен ден! Дано всички уроци ти се отдадат! - очите ù се просълзиха, наистина внучката ù бе пораснала толкова бързо.
Дядо Юзеир изкара жигулата от гаража и отвори задната врата. Бялата риза на тънки светлозелени линийки, сивата му жилетка и панталонът в същия цвят много му ходеха. Ясемин махна с ръка за довиждане на баба си, която изливаше менче с вода на пътя след тях, а с устни шептеше молитва, която продължи, докато се изгуби колата от погледа ù.
...