MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126 120
25 jul 2009, 22:03

Пепел 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
822 0 2

 

 

 

 

 

    Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка познато!

    Разбирайки, че не мога да те имам, те пожелах още по-силно. Играехме си на деца, макар животът отдавна да ни беше отнел детската наивност. Мислехме, че всичко е игра, но далеч не беше. Дебнехме се, криехме се един от друг и накрая съвсем се изгубихме. Не успяхме да се намерим като другите пъти.

    А огънят, носещ твоето име, отдавна прогори дупка в мен.

    Само пепелта ми остана...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??