Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, лъкатушеща към него. Толкова е неизбежна нейната съдба, а тя – така невежа за фаталността на своя порив. Пропърхва плахо пред бушуващата му страст, и пламва в наказващата му, гневна целувка. Изгаря в Огъня и става Огън. Отлита, носеща в крилцата си бушуващата стихия, в която оцеля.
Както се носи из стаята, проблясвайки в тъмата на застиналия въздух, към нея приближава друга нощна пеперуда. Потрепва уверено в кръгове около нея, кани я на танц. Политат въртеливо към черния таван, опиянени от еуфорията на тази чудна среща. Не щеш ли, крилата им се докосват, секунди на объркване, пръщене и проблясък, и... всичко свърши. Огнената пеперуда увисна сама в лепкавото пространство, а от нея се посипват по прашния под неузнаваемите останки от новото й запознанство.
Мигове, секунди, минути тишина... тя не знаеше със сигурност, но тишината бе простреляна от нов ужас - молци, комари, други пеперуди, прииждат на рояци, преварват се едни през други за изпепеляваща целувка с новия й пеперуден пламък. Предупрежденията й са заглушени от хипнотизиращ пукот, знаците й – скрити в заслепяващи искри. Предава се, поглъща ги един след друг, оставяйки купчинки пепел след пърхането на крилата си.
„Къде бяхте вие, когато тръгвах към Огъня?“
С новия си, разпален апетит, и изгарящо отвращение към себе си, тя излетя през открехнатия прозорец, и се изгуби в кадифената нощна хлад, в опит да избяга от същността си, или да се преоткрие.
© Доротея Todos los derechos reservados