gurhito (Гюрхан)
181 163
14 abr 2023, 10:14

Персона нон грата 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
244 1 2

 Много, много гордост и предразсъдъци се удавиха в мен, амбиции по-големи от Титаник потънаха в мен, бойни томаховки, мечове и ятагани ръждясаха (с времето) на дъното; някои хора ме заобикаляха, други ме газеха, трети се изхрачваха/плюеха в мен – само едно дете пусна хартиена лодка в мътните ми води, само то искрено ми се зарадва и благодари на вятъра за това, че ме има като локва, че съществувам, че съм полезен, а слънцето, то пък ми намигна, защото знаеше, че на дъното ми има... лотосово семе!


NB: Това е една адски голяма и дълбока метафора, написана за колегите, които знаят (само те знаят!) що е метафора. Авторът

© Гюрхан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??