Персона нон грата

14.04.2023 г., 10:14 ч.

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

252 1 2

Много, много гордост и предразсъдъци се удавиха в мен, амбиции по-големи от Титаник потънаха в мен, бойни томаховки, мечове и ятагани ръждясаха (с времето) на дъното; някои хора ме заобикаляха, други ме газеха, трети се изхрачваха/плюеха в мен – само едно дете пусна хартиена лодка в мътните ми води, само то искрено ми се зарадва и благодари на вятъра за това, че ме има като локва, че съществувам, че съм полезен, а слънцето, то пък ми намигна, защото знаеше, че на дъното ми има... лотосово семе!

NB: Това е една адски голяма и дълбока метафора, написана за колегите, които знаят (само те знаят!) що е метафора. Авторът

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2023-04-14T22:53:46+03:00

И на мен ми хареса.
Петър1 (Петър Димитров)

2023-04-14T17:46:32+03:00

Те знаят! И е красива метафората!