20 ago 2023, 14:29

Песъчинка

577 3 8

                     Августовска жега и покрай морския бряг.

Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.

А слънцето  пече ли пече.  Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. Банските му смешно закачени под него. Детенцето се загледа, остави лопатката си, вдигна главичка и звънко

- Мамо, мамо, този чичко виж какъв голям  корем има, бременен ли е, ще ражда ли скоро...

Кореместия важно почеса корема си.

- Ей бръмбазък, бременен съм...искаш ли да видиш, кракът на бебето вече се е показал

Наперената мама, разтърка окото си, сякаш бе влязла песъчинка, изгледа го и невъзмутимо отговори

- Защо лъжеш детето бе дебелак, отдолу  нямаш нищо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катя, благодаря, но си е самата истина и тази година на морето, бременните чичковци превъзхождаха по численост бременните какички
  • Много те бива да пишеш вицове. Разсмя ме.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ, че лятната смешка ви е усмихнала. Но, си е истина, ако се вгледа човек в мъжкото съсловие просто тук-там има някой без бирен корем, ама само с бира корем става ли. Почесват се по него невъзмутимо, а дали това не е новото модно течение.Ноо, харесван свят, да подчертаем тънко.
  • Щях да премълча, но защо пък?
    Подозирам, че случаят е взет от реала.
    И тук изобщо не ми е смешно - в случая в думите на тюфлека насочени към детето, откривам чиста педофилия!
    Може би съм краен, даже смятам, че наистина е така, но пък съм честен спрямо мислите, които нахлуха в главата ми и ги споделих тук.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...