20.08.2023 г., 14:29

Песъчинка

573 3 8

                     Августовска жега и покрай морския бряг.

Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.

А слънцето  пече ли пече.  Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. Банските му смешно закачени под него. Детенцето се загледа, остави лопатката си, вдигна главичка и звънко

- Мамо, мамо, този чичко виж какъв голям  корем има, бременен ли е, ще ражда ли скоро...

Кореместия важно почеса корема си.

- Ей бръмбазък, бременен съм...искаш ли да видиш, кракът на бебето вече се е показал

Наперената мама, разтърка окото си, сякаш бе влязла песъчинка, изгледа го и невъзмутимо отговори

- Защо лъжеш детето бе дебелак, отдолу  нямаш нищо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, благодаря, но си е самата истина и тази година на морето, бременните чичковци превъзхождаха по численост бременните какички
  • Много те бива да пишеш вицове. Разсмя ме.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ, че лятната смешка ви е усмихнала. Но, си е истина, ако се вгледа човек в мъжкото съсловие просто тук-там има някой без бирен корем, ама само с бира корем става ли. Почесват се по него невъзмутимо, а дали това не е новото модно течение.Ноо, харесван свят, да подчертаем тънко.
  • Щях да премълча, но защо пък?
    Подозирам, че случаят е взет от реала.
    И тук изобщо не ми е смешно - в случая в думите на тюфлека насочени към детето, откривам чиста педофилия!
    Може би съм краен, даже смятам, че наистина е така, но пък съм честен спрямо мислите, които нахлуха в главата ми и ги споделих тук.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...