Aug 20, 2023, 2:29 PM

Песъчинка

570 3 8

                     Августовска жега и покрай морския бряг.

Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.

А слънцето  пече ли пече.  Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. Банските му смешно закачени под него. Детенцето се загледа, остави лопатката си, вдигна главичка и звънко

- Мамо, мамо, този чичко виж какъв голям  корем има, бременен ли е, ще ражда ли скоро...

Кореместия важно почеса корема си.

- Ей бръмбазък, бременен съм...искаш ли да видиш, кракът на бебето вече се е показал

Наперената мама, разтърка окото си, сякаш бе влязла песъчинка, изгледа го и невъзмутимо отговори

- Защо лъжеш детето бе дебелак, отдолу  нямаш нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments

Comments

  • Катя, благодаря, но си е самата истина и тази година на морето, бременните чичковци превъзхождаха по численост бременните какички
  • Много те бива да пишеш вицове. Разсмя ме.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ, че лятната смешка ви е усмихнала. Но, си е истина, ако се вгледа човек в мъжкото съсловие просто тук-там има някой без бирен корем, ама само с бира корем става ли. Почесват се по него невъзмутимо, а дали това не е новото модно течение.Ноо, харесван свят, да подчертаем тънко.
  • Щях да премълча, но защо пък?
    Подозирам, че случаят е взет от реала.
    И тук изобщо не ми е смешно - в случая в думите на тюфлека насочени към детето, откривам чиста педофилия!
    Може би съм краен, даже смятам, че наистина е така, но пък съм честен спрямо мислите, които нахлуха в главата ми и ги споделих тук.

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...