Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщам тук и вече си задавам въпроса искам ли трети. Возя се в традиционното такси тук-тук с миризлив шофьор, който току-що избегна поредния челен сблъсък камиона отсреща и досадна колежка, която ми обяснява колко струва новата ѝ спирала. Прибирам се в стаята си и минавам през тоалетната. Отивам на прозореца и паля цигара. Гледам как в къщата срещу хотела двама индийци се поливат с кофа вода. Това е седмичната им баня. Сядам пред компютъра да скролна фейсбук. Паля втора цигара и си сипвам от патрончето, което помъкнах от България, нищо че е 2 на обед - трябва да си легна в 6. Пак скролвам фейсбук. Преговарям си темите за месеца и лягам стресирана, колко ли ще ме изпитват в 4 сутринта. Въртя се, ...