Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Добро утро, Докторе" и аз клатя глава и повтарям "Добро... Добро... Добро...". Зад мен е методично почукване на бастун, като през три крачки ме удря в ахилесовото сухожилие, за да ми припомни, че съм смъртен. Отключвам вратата и още не обърнал се чувам:
- Язека, съм първа! Да влазям ли?
- Влазяй!
И бабичката чевръсто ме избутва от вратата.
- Кажи си имената, после се събличай и лягай!
Отивам в другия кабинет, да открия свещения кивот в програмата на здравната каса, за да я запиша. Редят се един след друг падащи панели.
- Готова ли си?
Както съм с гръб чувам на 1 метър от мен:
- Я те чекам!
Обръщам се и искам да припадна. Върху ценното ми, малко, кожено диванче, където си пия кафето през почив ...