Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Добро утро, Докторе" и аз клатя глава и повтарям "Добро... Добро... Добро...". Зад мен е методично почукване на бастун, като през три крачки ме удря в ахилесовото сухожилие, за да ми припомни, че съм смъртен. Отключвам вратата и още не обърнал се чувам:
- Язека, съм първа! Да влазям ли?
- Влазяй!
И бабичката чевръсто ме избутва от вратата.
- Кажи си имената, после се събличай и лягай!
Отивам в другия кабинет, да открия свещения кивот в програмата на здравната каса, за да я запиша. Редят се един след друг падащи панели.
- Готова ли си?
Както съм с гръб чувам на 1 метър от мен:
- Я те чекам!
Обръщам се и искам да припадна. Върху ценното ми, малко, кожено диванче, където си пия кафето през почивката е голата Маха, рисувана от Пикасо с разтворени крака, дебидюс гола. В главата ми се носи народната песен "Я те чекам, Либе, да ми додеш" и успявам с хриптящо кресчендо да изврещя:
- Как се завря тука?
- Е па, те.
- Веднага в другата стая, обличаш се до кръста и лягаш на кушетката!
Не очаквах от сутринта да ми излезе късмета. След малко отивам и картината не е много по-различна. Да, облечена е до кръста, но надолу си е гола. Примирено я напръсквам с гел и слагам трансдюсера на корема. Състоянието е "Кон боб яде ли?" , жената е издута, като балон.
- Какво яде?
- Изобще не съм ела?
- И от кога не си яла?
- Отдавна.
- От колко отдавна?
- Е па, от дека да помня! Снощи едох мъндзарко боб и три кифтета... А и ина паничка сютляж и ко беши друго ни гу помня... Ааа и сутрината едох четири мекици и унуй, ко са казвашиии...
Приключих прегледа и пускам голата Маха да си ходи. На пейките са натрупани камара от от кикотещи се девойки между 20 и 30 години.
- Вие, за какво сте?
Мощен отговор:
- За профилактични прегледи.
Започват да влизат една, по една и накрая кабинетът ми е с аромат на разбита от слон парфюмерия. Но направих колосални открития. Първо, прашките са задължителен атрибут за всички жени, въпреки че не разбирам тези ластици и дантели, каква функция имат. Второ, оставам с впечатление, че еврейските и мюсюлмански традиции за поддържане на интимните области са навлезли и в България, но разбира се с акцент бръснене до синьо. Трето, венериният хълм е място, където всеки може да рисува, татуирайки съкровените си желания, дори имаше и една стрелка сочеща надолу. Разбрах също, че основната част от парфюмирането е върху половите органи. И последно, което пък не разбрах е, защо се идва на преглед с рокля и при казване "Съблечи се", виждам на закачалката провесен ластичен такелаж, а пациентката е с заметната рокля на главата. Може би се срамува или не знам какво...
Приключих с профилактичните прегледи на пеперудките и на врата се чука. Отварям и пред мен е съвременният образ за жена. Руса с проточени устни, огромни гърди и поличка с размер на пояс.
- Вие, за какво сте?
- Изпратиха ме да ми видите гърдите.
- Видях ги, влизайте и свалете сутиена.
- Малко ми е неудобно.
- На мен не ми е, така че сваляйте.
Със звънтене откачи закопчалката на сутиена и видях нещо, което беше ужасно. Лявата гърда имаше мораво-син цвят и секретираше гной.
Приключих с прегледа и казвам на момичето:
- Не знам, дали в ляво гърдата ще се спаси, но трябва веднага да махнете имплантите.
- Абсурд, след три дни идва приятелят ми от Англия и не мога да съм с малък бюст. Толкова пари дадох и сега...
Давеше се в сълзи.
- Решението е ваше.
Подадох и разчитането, а в главата ми бушуваше бяс. Как може едно момиче да се докара до крава в гърдите и при ситуация, в която зависи животът и, да мисли, дали ще задоволи долнопробните критерии за красота на любовника си. Всъщност всяка жена определя с държанието си, до колко да я приемат за жена.
10 и 30 е. Време за почивка.
Следва продължение
© Гедеон Все права защищены
Смени си професията, пиши повече и публикувай, ние ще четем с удоволствие!
Апропо , и на мен не ми се работи това, с което се препитавам. Сутрин като се кача в асансьора до десетия етаж ми идва да се върна обратно и да поема към морската градина