Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:

- Докторът идва. 

Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Добро утро, Докторе" и аз клатя глава и повтарям "Добро... Добро... Добро...". Зад мен е методично почукване на бастун, като през три крачки ме удря в ахилесовото сухожилие, за да ми припомни, че съм смъртен. Отключвам вратата и още не обърнал се чувам:

- Язека, съм първа! Да влазям ли?

- Влазяй!

И бабичката чевръсто ме избутва от вратата.

- Кажи си имената, после се събличай и лягай!

Отивам в другия кабинет, да открия свещения кивот в програмата на здравната каса, за да я запиша. Редят се един след друг падащи панели.

- Готова ли си?

Както съм с гръб чувам на 1 метър от мен:

- Я те чекам!

Обръщам се и искам да припадна. Върху ценното ми, малко, кожено диванче, където си пия кафето през почивката е голата Маха, рисувана от Пикасо с разтворени крака, дебидюс гола. В главата ми се носи народната песен "Я те чекам, Либе, да ми додеш" и успявам с хриптящо кресчендо да изврещя:

- Как се завря тука?

- Е па, те.

- Веднага в другата стая, обличаш се до кръста и лягаш на кушетката!

Не очаквах от сутринта да ми излезе късмета. След малко отивам и картината не е много по-различна. Да, облечена е до кръста, но надолу си е гола. Примирено я напръсквам с гел и слагам трансдюсера на корема. Състоянието е "Кон боб яде ли?" , жената е издута, като балон.

- Какво яде?

- Изобще не съм ела?

- И от кога не си яла?

- Отдавна.

- От колко отдавна?

- Е па, от дека да помня! Снощи едох мъндзарко боб и три кифтета... А и ина паничка сютляж и ко беши друго ни гу помня... Ааа и сутрината едох четири мекици и унуй, ко са казвашиии...

Приключих прегледа и пускам голата Маха да си ходи. На пейките са натрупани камара от от кикотещи се девойки между 20 и 30 години.

- Вие, за какво сте?

Мощен отговор:

- За профилактични прегледи.

Започват да влизат една, по една и накрая кабинетът ми е с аромат на разбита от слон парфюмерия. Но направих колосални открития. Първо, прашките са задължителен атрибут за всички жени, въпреки че не разбирам тези ластици и дантели, каква функция имат. Второ, оставам с впечатление, че еврейските и мюсюлмански традиции за поддържане на интимните области са навлезли и в България, но разбира се с акцент бръснене до синьо. Трето, венериният хълм е място, където всеки може да рисува, татуирайки съкровените си желания, дори имаше и една стрелка сочеща надолу. Разбрах също, че основната част от парфюмирането е върху половите органи. И последно, което пък не разбрах е, защо се идва на преглед с рокля и при казване "Съблечи се", виждам на закачалката провесен ластичен такелаж, а пациентката е с заметната рокля на главата. Може би се срамува или не знам какво...

Приключих с профилактичните прегледи на пеперудките и на врата се чука. Отварям и пред мен е съвременният образ за жена. Руса с проточени устни, огромни гърди и поличка с размер на пояс.

- Вие, за какво сте?

- Изпратиха ме да ми видите гърдите.

- Видях ги, влизайте и свалете сутиена.

- Малко ми е неудобно.

- На мен не ми е, така че сваляйте.

Със звънтене откачи закопчалката на сутиена и видях нещо, което беше ужасно. Лявата гърда имаше мораво-син цвят и секретираше гной.

Приключих с прегледа и казвам на момичето:

- Не знам, дали в ляво гърдата ще се спаси, но трябва веднага да махнете имплантите.

- Абсурд, след три дни идва приятелят ми от Англия и не мога да съм с малък бюст. Толкова пари дадох и сега...

Давеше се в сълзи.

- Решението е ваше.

Подадох и разчитането, а в главата ми бушуваше бяс. Как може едно момиче да се докара до крава в гърдите и при ситуация, в която зависи животът и, да мисли, дали ще задоволи долнопробните критерии за красота на любовника си. Всъщност всяка жена определя с държанието си, до колко да я приемат за жена.

10 и 30 е. Време за почивка.

                                           Следва продължение