23 oct 2007, 10:02

Пианист ( Из "Откровено за лудостта")

  Prosa
1.1K 0 6
1 мин за четене
 

***


Ръцете ми свирят черна музика!

Тя е толкова тъжна, че помита сладкия трепет на невкусилите съвършенството души.

Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!

Някъде там никому ненужен никаквец се събужда, ужасен от поредния незапомнящ се сън. Музиката го вплита в сенките на нощта, скрила се в пазвата на бездомен слепец...

А аз май имам нужда от смелост, за да изляза на сцена. Бутилката е добро извинение и ми помага да победя своята нерешителност.

Бара смърди, аз също - на не чиста съвест.

Тъмно е. Само пианото е леко осветено и като че ли флиртува с полупразната зала.  Така, ред е и аз да пофлиртувам с пустите духовни измерения на мазния идиот от първия ред и с желанието му да блесне пред още по-мазната му половинка...

Затварям очи - така звучи тревогата, отчаянието, страхът и агонията. Сега е ред да чуете безсрамния вопъл на похотта... След концерта съм много щастлив! Онези двамата дори не успяха да се натискат в тъмното. Пак не помня какво съм изсвирил и с недоверие гледам усмихнатите лица на ръкопляскащата тълпа. Сигурно е било добро...

Отпивам от бутилката и си мисля да прекарам нощта в компанията на няколко колежки от бранша.

Продължавам да свиря - по паважа, по оградите, в джоба с монетите...

Може и да ти хареса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще ми хареса още повече когато НАИСТИНА те чуя как свириш,прекраснице! Чувствам,че започвам да се пристрастявам към твоите произведения!...МЪДРА СИ !
  • СТОЙНОСТНО Е
  • Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!

    Това е!
  • Чувствам ги някак близки до моитеХаресва ми разчупения подбор на думите във всичките части на произведението ти!
  • На мене, също ми харесва.

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...