Пианист ( Из "Откровено за лудостта")
***
Ръцете ми свирят черна музика!
Тя е толкова тъжна, че помита сладкия трепет на невкусилите съвършенството души.
Съвършенството е постижимо само когато победиш собствените си страхове!
Някъде там никому ненужен никаквец се събужда, ужасен от поредния незапомнящ се сън. Музиката го вплита в сенките на нощта, скрила се в пазвата на бездомен слепец...
А аз май имам нужда от смелост, за да изляза на сцена. Бутилката е добро извинение и ми помага да победя своята нерешителност.
Бара смърди, аз също - на не чиста съвест.
Тъмно е. Само пианото е леко осветено и като че ли флиртува с полупразната зала. Така, ред е и аз да пофлиртувам с пустите духовни измерения на мазния идиот от първия ред и с желанието му да блесне пред още по-мазната му половинка...
Затварям очи - така звучи тревогата, отчаянието, страхът и агонията. Сега е ред да чуете безсрамния вопъл на похотта... След концерта съм много щастлив! Онези двамата дори не успяха да се натискат в тъмното. Пак не помня какво съм изсвирил и с недоверие гледам усмихнатите лица на ръкопляскащата тълпа. Сигурно е било добро...
Отпивам от бутилката и си мисля да прекарам нощта в компанията на няколко колежки от бранша.
Продължавам да свиря - по паважа, по оградите, в джоба с монетите...
Може и да ти хареса!
Чувствам,че започвам да се пристрастявам към твоите произведения!...МЪДРА СИ !
