Пич
Obra no adecuada para menores de 18 años
Седя си вкъщи, ама съм разгонен до пръсване. Пускам телевизора и опааа... За 2135 път "Спасители на плажа". Една спасителка бяга на забавен каданс и виждам, как гърдите и танцуват нагоре, надолуууу и едни банскиии... Загасям веднага телевизора. Вземам лаптопа и отварям литературен сайт, за да ми мине това състояние. Започвам да чета поезия. Малиии... Още на първия стих се вдървявам. Ми то си е направо секс в полуримуван вид. Поглеждам аватара на тая хетера и гледам тя на 87 години. Полека и възбудата спада, но се замислям, туй жените след климакса, колко години ги гони на секс?! Чета друг стих и там вече тече влагалищен секрет и двама са плъзгат по него. Гледам снимката на "поетесата" и падам. Чиста баба Яга. Продължавам да чета и виждам проникновения, в които хем има разгонване, хем Господ седи до тях и ги гледа, че даже и ги поощрява "Браво деца, ей тъй ви искам!". При това положение се възторгвам и си викам, щом и Бог е възхитен от това, значи туй дето ме е напънало е хубаво. Продължавам си четенето и попадам на жени от 16 до 35, които изгарят от страст. Решавам да си открия профил. Шибам една загадъчна снимка, праскам си никнейм "Самотният Поет" и набързо скалъпвам едно стихче, където разбърквам в коктейл щурци, светулки, залези, изгреви, изгарящи устни, морски вълни, сърца, дъги и накрая ги поливам с любовен дъжд, който ме пречиства. Публикувам го и чакам. Няма и десет минути, лаптопът почва да дрънчи. Направо съм залят от сърчица, звездички пък пощата пращи от съобщения. Даже редакторката ми шибнала една голяма звезда. Викам си "Браво пич! Отвори ти се парашута!". Обаче през туй време чета и "мъжка" поезия. Ша падна... То бива, бива, ама да фърчиш из космоса възбуден и да кацаш по звезди или пък да се оплиташ в сребърна паяжина или пък да пийш вълните, като Виагра...
Вглъбявам се в коментарите под "творбата" ми. То какво ли да се вглъбявам само едно, две стенания и толко. Отварям пощата и там се гътвам. Имам 10 предложения да се видим и няколко загадъчни. Сортирам ги и влизам в профилите на предложилите се мацки. Божке... Божкее... Божкеее... Те изгарят от страст!!! Изцяло! Правя второ пресяване и пиша коментар под стиха на една от тях. Миличката не е споменала възрастта, но е закъсала до уникум. След минута се започва. Дрън... дрън... дрън. Красавицата пише ли пише. Чиста Сафо. Накрая отговарям "Да се видим утре". Дълги обяснения и карта на Гугъл мапс, къде точно.
За всеки случай пиша и на други две, но на едното писмо, в което съм написал да се видим, получавам оплезен емотикон и отговор "Ни мой". Е, те това ме докарва до посиняваща възбуда.
Идва новият ден и се подготвям за среща. Обличам се във фатално черни дрехи, подстригвам си брадата творчески и пръсвам "Диор", като се гмурвам между капките. Душа са, на нищо не мириша, затуй се напръсквам обилно. Сега пък смърдя на селски ерген при първа среща, но се примирявам, все пак в описанието на парфюма пише, че подлудява жените. Мятам се в колата и след 20 минути съм пред заведението. Влизам и гледам насядали хора, а на една маса самотна дама на 50-те гледа питащо всеки влизащ. Ясно, тя ще да е, но нещо еротичният ми възторг лека, полека спада. Доближавам до нея и задавам най-тъпият въпрос, който ми влезе в главата.
- Нимфа, ти ли си?-/такова беше името ѝ в сайта/
Последва една убийствена усмивка, като по зъбите ѝ се виждат частици от тортата пред нея и са шоколадово, кафяви.
- Да, аз съм Самотнико.
Започва един безсмислено, тъповат разговор, а дамата през пет минути скача и ми съобщава:
- Извинявай! За малко ще те оставя.
И изчезва за по пет минути. Накрая я питам:
- Има ли някакъв проблем?
- Аааа, нищо... Просто лек цистит.
Представих си, какво е отдолу и моят Дон Жуан вече бягаше с бясна скорост в другата посока, развял лирическия си плащ.
Понеже съм хем умен, хем джентълмен казвам:
- Аз имам неотложна задача и предлагам да те изпратя до вас.
Видях, как посърна, но след това очите ѝ грееха.
- Нали ще се видим и утре?
- Разбира се.
Платих и вече сме на улицата. Апартамента бе на две преки. Влязохме във входа и галантно и казах:
- До утре, прекрасна Нимфо.
Последва нещо, което не искам да си спомням. Целувка тип гастроскопия. Езикът и се проточи в хранопровода ми, сякаш искаше да провери стомашния ми сок, с каква киселинност е. Чудех се, дали да повърна или да припадна. Обърнах се, затворих вратата на блока и вече бягах, като луд към колата си.
Следва продължение...
Ако не изпия 10 ампули бром и напусна сайта. :)
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Човек може да се подмокри и от ...смях
! Радвам се, че прочетох
! -
😁😁😁„ посиняваща възбуда...”
И аз чакам продължението! -
Спри, щото ша опикая всичко. Много съм сугестивен.
-
Пиши го, пиши Почвай, пиш, пиш, пиш...
-
Ако напиша продължението ще бъдеш наистина изумена.
-
Какви работи ставали по сайтовете
-
Дори и вампирите не закачат жени с цистит.
-
То добре, че лирическият е с никнейм Самотник, представям си, ако беше с Любовен вампир
п.с.: И аз намирам това календарстване за много елементарно поведение -
Реших точно днес да напиша това, защото като отворих сайта бях залят от сълзи. Чудя се, как някой хора могат да плачат по часовник и да се сещат за мъртвите си близки по календар. Ще ви напиша едно стихче екс темпоре
Завалял е първи сняг
в сайта пълно е с лавини.
Цъфнал люляк, кукуряк
сътворени са градини.
Ей го иде нейде празник,
"Поздравления, Омразник"
Днес е ден на мъртъвците
стихове, сълзи редите.
Сякаш плачете по календар.
Глупаво е номер стар.
Млъквам, за да не ме обвинят, че съм бездушник и не плача с черешови сълзи. Иначе съм страшно влюбчив. -
Я виж ти какви работи ставало по сайтовете. А аз си мислех, че поетите са лесно влюбчиви и без големи претенции.
-
След такава хумореска мога да се хвана на бас, че пощата ти ще си отдъхне хахах
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
