11 nov 2012, 16:40

Пиеса

  Prosa » Cartas
1.1K 0 0

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.

Казвам "беше ми трудно", да.
Беше, защото пробвах - отново и отново.
Беше ми трудно, защото следвах сърцето:
сърце, което тогава бе все още цяло, да.

Сега вече мога и вярвам, че си това,
което толкова усърдно ме убеждаваше, че си.
Мога, защото трябваше да повярвам, че
хиляди неща могат да доведат сърцето до аритмия
и е случайност, че се проявяваха, докато бе до мен.


Сега мисля с друг ужасен орган
така е, защото сърцето ми се деформира
и нямах никакъв избор, макар силно да желаех такъв.
Щастието е абсолютно - или се усеща с цялото тяло,
или играем пиеса пред самите себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Май Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...