11 nov 2012, 16:40

Пиеса 

  Prosa » Cartas
848 0 0

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.

Казвам "беше ми трудно", да.
Беше, защото пробвах - отново и отново.
Беше ми трудно, защото следвах сърцето:
сърце, което тогава бе все още цяло, да.

Сега вече мога и вярвам, че си това,
което толкова усърдно ме убеждаваше, че си.
Мога, защото трябваше да повярвам, че
хиляди неща могат да доведат сърцето до аритмия
и е случайност, че се проявяваха, докато бе до мен.


Сега мисля с друг ужасен орган
така е, защото сърцето ми се деформира
и нямах никакъв избор, макар силно да желаех такъв.
Щастието е абсолютно - или се усеща с цялото тяло,
или играем пиеса пред самите себе си.

© Май Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??