7 jul 2010, 23:30

Пирин планина

  Prosa » Otros
861 0 0
1 мин за четене

                                   П И Р И Н   П Л А Н И Н А                                                    

 

          

             Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-

                          плете косите си. Пристъпи.

                 Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-

          нина.

                    Облече бяла роба с тънко везмо, с дълги ръка-

          ви.

                    Той я пожела. И я заварди. От страх да не ù

          посегнат турците. По две пушки в двата края.

                    Селото се умири и надигна глава. Преляха хам-

          бари. Стоката се нарои и легна по ската. Мъжете

          наковаха чанове. Много чанове. По чардаците плам-

          наха шарените прекии. Цедилките се напълниха с

          деца.

                    Чановете зазвъняха. Той запя. Тя го чу. Про-

          тегна ръце – като повей  на  бука.

                     Той разпаса сабя. Бавно. На хайдушка поля-

          на. Пендар до пендар се подредиха – тежки и зла-

          тни. На бяла шия, на бял кон. Той протегна ръце

          нагоре, разтърсвайки чановете.

                     Задумкаха тъпани – дум, дум, дум.

                     Чановете запищяха.

                     В долната черква някой четеше мъжка молит-

           ва.

                      Чановете онемяха.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                Стефка ГАЛЕВА

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Галева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...