П И Р И Н   П Л А Н И Н А                                                    

             Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-

                          плете косите си. Пристъпи.

                 Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-

          нина.

                    Облече бяла роба с тънко везмо, с дълги ръка-

          ви.

                    Той я пожела. И я заварди. От страх да не ù

          посегнат турците. По две пушки в двата края.

                    Селото се умири и надигна глава. Преляха хам-

          бари. Стоката се нарои и легна по ската. Мъжете

          наковаха чанове. Много чанове. По чардаците плам-

          наха шарените прекии. Цедилките се напълниха с

          деца.

                    Чановете зазвъняха. Той запя. Тя го чу. Про-

          тегна ръце – като повей  на  бука.

                     Той разпаса сабя. Бавно. На хайдушка поля-

          на. Пендар до пендар се подредиха – тежки и зла-

          тни. На бяла шия, на бял кон. Той протегна ръце

          нагоре, разтърсвайки чановете.

                     Задумкаха тъпани – дум, дум, дум.

                     Чановете запищяха.

                     В долната черква някой четеше мъжка молит-

           ва.

                      Чановете онемяха.

                                                                                                Стефка ГАЛЕВА