7.07.2010 г., 23:30

Пирин планина

867 0 0
1 мин за четене

                                   П И Р И Н   П Л А Н И Н А                                                    

 

          

             Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-

                          плете косите си. Пристъпи.

                 Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-

          нина.

                    Облече бяла роба с тънко везмо, с дълги ръка-

          ви.

                    Той я пожела. И я заварди. От страх да не ù

          посегнат турците. По две пушки в двата края.

                    Селото се умири и надигна глава. Преляха хам-

          бари. Стоката се нарои и легна по ската. Мъжете

          наковаха чанове. Много чанове. По чардаците плам-

          наха шарените прекии. Цедилките се напълниха с

          деца.

                    Чановете зазвъняха. Той запя. Тя го чу. Про-

          тегна ръце – като повей  на  бука.

                     Той разпаса сабя. Бавно. На хайдушка поля-

          на. Пендар до пендар се подредиха – тежки и зла-

          тни. На бяла шия, на бял кон. Той протегна ръце

          нагоре, разтърсвайки чановете.

                     Задумкаха тъпани – дум, дум, дум.

                     Чановете запищяха.

                     В долната черква някой четеше мъжка молит-

           ва.

                      Чановете онемяха.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                Стефка ГАЛЕВА

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...