Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше да направи и следващия. Напусна меката прегръдка на леглото си, облечен в сива пижама, и затътри босите си крака към банята, като по пътя запали светлините в стаята. Те разкриха просторно помещение, с бели стени и мебели в убити дървесни цветове и нюанси на бежовото и кафявото.
Някаква безличност цареше в стаята, както и в целия апартамент, но Ноел намираше нещо хипнотизиращо и магическо в тази безцветност, тази безличност. Колко луд трябва да е човек, за да пътува по света, да търси нови преживявания и приключения, да се запознава с нови хора, мислеше си той. Какъв човек трябва да си, за да искаш да спиш под звездите, що за извратен тип би желал да съзерцава нощното небе? Нима точно под това ...