4 jun 2012, 9:11

Писмо - Хабер

  Prosa » Cartas
1.3K 0 1
1 мин за четене

                                                          Писмо - Хабер.

 

                                                              До: Бойко Дервишоглу ефенди

                                                             

                                                             От: Един филибелийски разочарован

                                                                    симпатизант на ГЕРБ

 

 

                                         Чок селям Дервишоглу Ефенди !

 

                        Моля елате във Филибето и се снимайте до паметника на Джин Гиби , поставен на най-ниската алея на Бунарджика, под левия ботуш на съветския аскер Альоша. Така и вие ще влезете в историята гяурска и  ще заслужите да ви издигнем паметник на най-високото филибелийско тепе - Джендема. На Небет тепе няма място. То е замляно с разкрити каменни римски основи и полусъборени старобългарски къщи, подобни на турските. Те ни стигат, ако ги поддържаме.

                       На Джендем тепе ще ви виждат чак от махала Кичук Париж, а ходжите ще ви поменуват всеки "Джумая гюн" от джамийското минере на Джумая джамия. Благодарната християнска рая ще ви пали свещи за здраве по каменните стъпала на преустроения с пари на Европа римски стадион. От благодарност, че сте запазили турското име на площад "Джумаята", като сте пренебрегнали  реконструираните римски старини  с по-голяма давност. Берекет версин!

 

                                                          С Коджа Чок Селям:

                                        Уста Пешо Фичето Айсиктироглу, с побългареното име

                                         инж.Петър Петров от махала Кършака на западния турски

                                         филибелийски вилает на турската 

                                         империя, бивша шестнайста република 

                                         на руската империя, осеяна с паметници

                                         на освободители.                                          

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...