4.06.2012 г., 9:11

Писмо - Хабер

1.3K 0 1
1 мин за четене

                                                          Писмо - Хабер.

 

                                                              До: Бойко Дервишоглу ефенди

                                                             

                                                             От: Един филибелийски разочарован

                                                                    симпатизант на ГЕРБ

 

 

                                         Чок селям Дервишоглу Ефенди !

 

                        Моля елате във Филибето и се снимайте до паметника на Джин Гиби , поставен на най-ниската алея на Бунарджика, под левия ботуш на съветския аскер Альоша. Така и вие ще влезете в историята гяурска и  ще заслужите да ви издигнем паметник на най-високото филибелийско тепе - Джендема. На Небет тепе няма място. То е замляно с разкрити каменни римски основи и полусъборени старобългарски къщи, подобни на турските. Те ни стигат, ако ги поддържаме.

                       На Джендем тепе ще ви виждат чак от махала Кичук Париж, а ходжите ще ви поменуват всеки "Джумая гюн" от джамийското минере на Джумая джамия. Благодарната християнска рая ще ви пали свещи за здраве по каменните стъпала на преустроения с пари на Европа римски стадион. От благодарност, че сте запазили турското име на площад "Джумаята", като сте пренебрегнали  реконструираните римски старини  с по-голяма давност. Берекет версин!

 

                                                          С Коджа Чок Селям:

                                        Уста Пешо Фичето Айсиктироглу, с побългареното име

                                         инж.Петър Петров от махала Кършака на западния турски

                                         филибелийски вилает на турската 

                                         империя, бивша шестнайста република 

                                         на руската империя, осеяна с паметници

                                         на освободители.                                          

                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...