Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, не свири много. То гори бързо, изгаря почти без следа. От него остава само бяла пепел. Но не като тази от тополите. Те също горят бързо, но пепелта им прилича на натрупана от времето прах. Пепелта от напуканите церове пък е едра, а сутрин, в студената печка, изглежда като мокър пясък. Церовото дърво свири като валдхорна – някак медено и протяжно, издълбоко. Интересен е и звукът на буковите дърва. Прилича на далечен ловджийски рог. Най-музикални обаче са акациевите дървета. Те свирят още докато ги режеш, особено ако са сухи. Най-често такива събираше в гората – изсъхнали, изпокършени клони. След някой горски пожар намираше и овъглени, почернели стволове, които вече не можеха да свирят, щом в ...