Соколът беше роден в планината, там, където скалните пръсти се сплитаха и творяха чудеса. Сърцето му беше покрито с пера и летеше още преди на тялото да му бяха пораснали криле.
Соколът можеше да лети по-високо от всяко друго същество. Той се издигаше нагоре и разкъсваше облачните мрежи, оставяйки на синевата да оцвети перата му със сиянията си.
Соколът беше онзи хищник, към когото жертвите изпитваха възхищение. За мишката и заека беше чест да издъхнат в ноктите на гордия планински принц. А той беше такъв ловец, че скоро човката му поаленя от кръвта на плячката.
Соколът успя да победи и самия орел в двубой. Кралят и принцът стремглаво полетяха един срещу друг, заудряха криле и зачаткаха с клюнове, ноктите им търсеха плътта и перата на противника, докато накрая умората не победи орела и той понесе последния смъртоносен удар.
Соколът беше свободен по душа, затова когато планините и горите му омръзнаха, той отлетя надалече, отвъд моретата и океаните, там, където никога не падаше сняг, а с ...