Коледа
Разказът, който не пуснах за конкурса.
Много съм добра, много! От септември се готвя за този празник, за да ми е по-леко от финансова гледна точка. Още от януари започвам да подслушвам какво си говорят моите хора. Не, не, че съм клюкарка, а просто искам на всеки да угодя и обичам приятно да ги изненадам, уж случайно съм разбрала какво да им купя. Купувам, опаковам и винаги ги изненадвам. Успявам, абе, умея ги аз тия работи. Жената на малкия ми син е кльощава, купувам ù блузка с два номера по-голяма, същия цвят, който я чух да казва, че иска да си купи. Как няма да ù угодя, нали ми е снахичка. Ама как да ù се бъркам, не мога, аз съм тактична, пък така ми се иска да забременее с второ, защо се бавят.
- Мамо, ама тя ми е голяма!
- Нищо, мила, ще напълнееш, ще ти стане, не е болка за умиране. Нямаше по-малки, ама цвета съм уцелила, нали?! А, стана на въпрос, вие няма ли да се замислите за второ дете?
- Мамо!
- Не бе, щото тя попита как ще я носи, ако забременее, ще ù стане, не че не ...