По-красива от луната
Привлече ме, привлече ме...
Но какво? Но какво?
Погледнах в очите ú.
Някак винаги съм бил уплашен от синьото.
Спомням си първия ни разговор.
Тя се представи за любовта, а аз бях романтиката.
Не съм си и помислял, че ще ме погледне.
Очите ú сякаш, казваха:
- Не можеш да се отървеш от мен.
Дълбоко в себе си, аз се надявах, че тя няма да е като повечето.
Защото знаех, че тя е по-красива от луната. ...