"По-красива от луната" (Посветено на Йорданка Божкова)

По-красива от луната

Привлече ме, привлече ме...
Но какво? Но какво?

Погледнах в очите ú.
Някак винаги съм бил уплашен от синьото.
Спомням си първия ни разговор.
Тя се представи за любовта, а аз бях романтиката.
Не съм си и помислял, че ще ме погледне.
Очите ú сякаш, казваха:

- Не можеш да се отървеш от мен.
Дълбоко в себе си, аз се надявах, че тя няма да е като повечето.
Защото знаех, че тя е по-красива от луната.

По-красива от луната,
със сини очи, о, как се страхувах от синьото.
Да, да по-красива от луната си, а аз вече не се страхувам от синьото.
Ти си причината за това мое вълнение,
ти си причината да не мисля повече за луната,
Защото ти си по-красива от нея.
О, мила това не се забрава...

Винаги съм искал, да докосна луната с ръка.
Знам, че това е мечта и знам, че когато докосна теб,
все едно съм я осъществил.
Разхождайки се из мечтите си, едва сега установих,
че ти си единствената осъществена мечта.
Ако разбереш песента ми, ще разбереш и мен.
Вникни на дълбоко и ще зърнеш в дълбините на моето счупено сърце.
Аз вникнах в очите ти и виж, вече не се страхувам от синият цвят.
Защото знам, защото знам, че си по-красива от луната.

По-красива от луната,
със сини очи, о, как се страхувах от синьото.
Да, да по-красива от луната си, а аз вече не се страхувам от синьото.
Ти си причината за това мое вълнение,
ти си причината да не мисля повече за луната,
Защото ти си по- красива от нея.
О, мила това не се забрава...

Самотен сън, лунна светлина и красиво момиче в дъжда.
Мили Боже, дали не ме лъжат очите, дали това е тя.
Придържайки се предпазливо, аз пристъпвам бавно.
Все едно, че всеки момент ще полетя.
Какво направи с мен? Аз се страхувам от високото.
Все още не мога да преценя, но съм близко.
Подавам ръка, докосвам я до рамото. Обръщайки се,
тя се усмихва, толкова прекрасна, цялата подгизнала от дъжда.
Аз се събуждам, поглеждам през прозореца.
Луната е там горе и свети ярко.
Преди малко сънувах най-прекрасния сън на лунна светлина.
А сега изпитвам топлина, погълнала ме изцяло като вълна.
И се кълна, че ще бъда с нея и в съня, и в дъжда,
защото знам, че тя не е като другите.

По-красива от луната,
със сини очи, о, как се страхувах от синьото.
Да, да по-красива от луната си, а аз вече не се страхувам от синьото.
Ти си причината, за това мое вълнение,
ти си причината да не мисля повече за нея,
Защото ти си по-красива от луната.
О, мила, това не се забравя...

Знам го, защото я видях.

Посветено на Дани Бебс