di_t (T.Т.)
227 5958
19 ene 2024, 18:30

По - по - най... 

  Prosa » Relatos
1062 13 42
7 мин за четене

                     - Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой  е по – бърз…  ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.

                 -  Ехаааааааа…..- подех и аз.

  Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.

        Загребвах с ръце, запремятах  крака, вдишах, издишах и бързах колкото мога.

    Но Марто беше една преднина преди мен.

 Видях го и засилих темпото, но останах след него.

     После спрях и се отпуснах по гръб. Пак останах втори.

       Приятели сме с Марто, но беше по-добър от мен в плуването. Аз бях по – добър по математика и физика, но кой ти гледа зубрачите математици. Мацките харесваха повече спортистите и аз затова почнах да тренирам плуването. Там се запознахме с Марто. И станахме почти неразделни. Помагах му в задачите по математика, той ме вземаше на купони със себе си, понеже аз бях в началото доста свит. Имахме обожателки, защото плуването ни оформи телата. Големи симпатяги... Бяхме се издължили, а мускулите на краката и ръцете ни заякнаха, спортни типове дето се вика.

   Погледнах към Марто. Загорча ми в устата. Побеснях от безсилие.

 Чакаше ме до брега и се усмихваше доволно.

   Кога ли ще те победя, дяволе  - мислите ми хвърчаха из главата – все някога ще дойде този миг…

   Тръснах глава и излязох на брега.

            - Хайде, дай лапа… - Мартин продължи – какво толкова…почти ме догони…

Тупнахме си дланите по братски. Мина ми ядът.

   Легнахме на брега да се печем един до друг и  той затвори очи.

            Аз съзерцавах наоколо - водата блестеше като огледало, игрива и лъкатушеща между двата бряга на гъстата гора. Слънчевите лъчи се отразяваха и правеха златна пътека.

           В главата ми мина една бърза мисъл. За купонът довечера в Яница. Щеше да ходим с Марто, а часовете се точеха като мравки след обед. Яница…хм…беше хубаво момиче, с блеснали кафяви очи, тъмна дълга коса, падаща на раменете й като водопад. Тя също тренираше плуване. Засичахме се с нея на басейна. Отначало свеждаше поглед щом я погледнех, но после започна да вдига очи към мен. Стана по – смела. Ставаше ми едно особено приятно, впивах очи в лицето й, гледах с копнеж тялото й… кимвах й с глава и усмивка. Минаха няколко дни преди да я заговоря без никой да ни забележи. Не исках Мартин да разбере и да ми се подиграва. Беше нещо много лично. Помня първата ни среща в парка. Чаках я и тръпнех от нерви, като навита пружина на часовник. Поглеждах и чаках. Когато я видях, че крачи към пейката скочих на крака и тръгнах към нея. Прегърнахме се и впихме устни. Беше хубаво. Имах си момиче…

       Нищо не остана скрито – покрито. Мартин разбра за нас. Той сменяше приятелките си много често и все ми опяваше, че е време да разкарам Яница и да опитам и с други момичета. Аз го скастрях, не давах и дума да чуя против Яница.

      Та довечера щяхме да сме на рождения ден на моето момиче.

       Слънцето май ме унесе и аз се пренесох при нея, при нежните й пръсти, които ме галят, при вкусните й устни, при цялото вълшебство, с което ме дарява…

            

………………………….

     Лятото се претърколи и дойде есента.  Разделих се с Яница и Мартин. Случиха се много неща...

          Всеки по пътя си… - охвам в шепата си.

        Стискам юмрук. Лошо ми е на стомаха. Щом си ги представя тях двамата и жлъчка се качва в устата ми…

        Приятел – предател…приятелка -предателка… - като мантра ми звучи в ушите…

         Отмъкна гаджето ми…Аз съм пак сам…сам със себе си…

          Мисля, че я отмъкна за да се докаже , че е пак по- добър…Най- най- най…красивият, най - силният ...

        Отивам на басейна.

            Хвърлям се и лудо греба с ръце, мятам крака и съм като живо торнадо…което всеки миг ще се взриви… Злобно ми е срещу целия свят и цялата енергия я пускам в тренировката.

          Плувам като акула. Акула, дебнеща малките рибки...Само така мога да се разтоваря от мислите ми, които ми жигосват цяла вечер главата.

         Тренерът идва при мен. Бърша се с хавлията и го поглеждам.

          -Вики, добре е… много добре за кроул…и за бътерфлая е ок… Браво… ще те пусна на състезанията идния месец в Атина.

Не повярвах на очите си…

За Атина! Там не си и представях, че мога да отида ...в младежкия отбор. Ехааа… Атина, идвам!

После се сетих, че в отбора ще е и Марто.

Тогава пак кръвта ми закипя! Ще видим кой е по - по – най …

Хвърлям хавлията и се потапям отново в басейна…ще тренирам още и още…до изнемога...

Бясно се въртя из водата и плувам…бързо, стегнато, сурово...

 В свои води съм... тук съм себе си...не мисля за нищо...

………………………………..

 

             На старта сме с Мартин. През няколко коридора.

   Хвърляме си убийствени погледи. В мен яростта ми кипи. Толкова много адреналин, имам чувство, че ще екслоадирам…

         Мартин ме гледаше лошо. Устата му се изкриви в ехидна усмивка. 

       Яница…Лицето на Яница оживява в главата ми…защо...нали я мразя...

    Чувам стъпките й, гласът й, смехът й…цялата ни любов оживява за миг… Любов, която ми даваше криле ...

   Но я прогонвам от ума си...

сега съм сам...

  Трябва  да победя този подлец заради себе си...

   Трябва да съм победител!

         Гледам напред. Като струна съм. Чувам изстрела и се хвърлям във водата.

     Плувам силно, вдишам и издишам, мускулите ми горят, но не спирам… мощно загребване...риба съм…бърз и неуловим…като акула…

  Всички сили напрегнах...до предела си ... И пак мощно гребане ...

     В плуването е така или си акула…или си изяден…

     Спрях и погледнах таблото.

    Бях пръв. Триумф… Сърцето ми трепна от  щастие…

        Бях успял…по-по-най…По – добър и в спорта! Размазах го…

     Мартин  - трети…

          Хвърлих му поглед, пълен със съжаление…съжалявах го, че съм го допуснал да ми е приятел…

        …………………….

         Дойде пак лятото. Бързам за среща…

               Едно синеоко момиче се втурва към мен…

 

 

© T.Т. Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Спортът- територия, в която качествата на личността надделяват »

1 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??