По - по - най...
- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдишах, издишах и бързах колкото мога.
Но Марто беше една преднина преди мен.
Видях го и засилих темпото, но останах след него.
После спрях и се отпуснах по гръб. Пак останах втори.
Приятели сме с Марто, но беше по-добър от мен в плуването. Аз бях по – добър по математика и физика, но кой ти гледа зубрачите математици. Мацките харесваха повече спортистите и аз затова почнах да тренирам плуването. Там се запознахме с Марто. И станахме почти неразделни. Помагах му в задачите по математика, той ме вземаше на купони със себе си, понеже аз бях в началото доста свит. Имахме обожателки, защото плуването ни оформи телата. Големи симпатяги... Бяхме се издължили, а мускулите на краката и ръцете ни заякнаха, спортни типове дето се вика.
Погледнах към Марто. Загорча ми в устата. Побеснях от безсилие.
Чакаше ме до брега и се усмихваше доволно.
Кога ли ще те победя, дяволе - мислите ми хвърчаха из главата – все някога ще дойде този миг…
Тръснах глава и излязох на брега.
- Хайде, дай лапа… - Мартин продължи – какво толкова…почти ме догони…
Тупнахме си дланите по братски. Мина ми ядът.
Легнахме на брега да се печем един до друг и той затвори очи.
Аз съзерцавах наоколо - водата блестеше като огледало, игрива и лъкатушеща между двата бряга на гъстата гора. Слънчевите лъчи се отразяваха и правеха златна пътека.
В главата ми мина една бърза мисъл. За купонът довечера в Яница. Щеше да ходим с Марто, а часовете се точеха като мравки след обед. Яница…хм…беше хубаво момиче, с блеснали кафяви очи, тъмна дълга коса, падаща на раменете й като водопад. Тя също тренираше плуване. Засичахме се с нея на басейна. Отначало свеждаше поглед щом я погледнех, но после започна да вдига очи към мен. Стана по – смела. Ставаше ми едно особено приятно, впивах очи в лицето й, гледах с копнеж тялото й… кимвах й с глава и усмивка. Минаха няколко дни преди да я заговоря без никой да ни забележи. Не исках Мартин да разбере и да ми се подиграва. Беше нещо много лично. Помня първата ни среща в парка. Чаках я и тръпнех от нерви, като навита пружина на часовник. Поглеждах и чаках. Когато я видях, че крачи към пейката скочих на крака и тръгнах към нея. Прегърнахме се и впихме устни. Беше хубаво. Имах си момиче…
Нищо не остана скрито – покрито. Мартин разбра за нас. Той сменяше приятелките си много често и все ми опяваше, че е време да разкарам Яница и да опитам и с други момичета. Аз го скастрях, не давах и дума да чуя против Яница.
Та довечера щяхме да сме на рождения ден на моето момиче.
Слънцето май ме унесе и аз се пренесох при нея, при нежните й пръсти, които ме галят, при вкусните й устни, при цялото вълшебство, с което ме дарява…
………………………….
Лятото се претърколи и дойде есента. Разделих се с Яница и Мартин. Случиха се много неща...
Всеки по пътя си… - охвам в шепата си.
Стискам юмрук. Лошо ми е на стомаха. Щом си ги представя тях двамата и жлъчка се качва в устата ми…
Приятел – предател…приятелка -предателка… - като мантра ми звучи в ушите…
Отмъкна гаджето ми…Аз съм пак сам…сам със себе си…
Мисля, че я отмъкна за да се докаже , че е пак по- добър…Най- най- най…красивият, най - силният ...
Отивам на басейна.
Хвърлям се и лудо греба с ръце, мятам крака и съм като живо торнадо…което всеки миг ще се взриви… Злобно ми е срещу целия свят и цялата енергия я пускам в тренировката.
Плувам като акула. Акула, дебнеща малките рибки...Само така мога да се разтоваря от мислите ми, които ми жигосват цяла вечер главата.
Тренерът идва при мен. Бърша се с хавлията и го поглеждам.
-Вики, добре е… много добре за кроул…и за бътерфлая е ок… Браво… ще те пусна на състезанията идния месец в Атина.
Не повярвах на очите си…
За Атина! Там не си и представях, че мога да отида ...в младежкия отбор. Ехааа… Атина, идвам!
После се сетих, че в отбора ще е и Марто.
Тогава пак кръвта ми закипя! Ще видим кой е по - по – най …
Хвърлям хавлията и се потапям отново в басейна…ще тренирам още и още…до изнемога...
Бясно се въртя из водата и плувам…бързо, стегнато, сурово...
В свои води съм... тук съм себе си...не мисля за нищо...
………………………………..
На старта сме с Мартин. През няколко коридора.
Хвърляме си убийствени погледи. В мен яростта ми кипи. Толкова много адреналин, имам чувство, че ще екслоадирам…
Мартин ме гледаше лошо. Устата му се изкриви в ехидна усмивка.
Яница…Лицето на Яница оживява в главата ми…защо...нали я мразя...
Чувам стъпките й, гласът й, смехът й…цялата ни любов оживява за миг… Любов, която ми даваше криле ...
Но я прогонвам от ума си...
сега съм сам...
Трябва да победя този подлец заради себе си...
Трябва да съм победител!
Гледам напред. Като струна съм. Чувам изстрела и се хвърлям във водата.
Плувам силно, вдишам и издишам, мускулите ми горят, но не спирам… мощно загребване...риба съм…бърз и неуловим…като акула…
Всички сили напрегнах...до предела си ... И пак мощно гребане ...
В плуването е така или си акула…или си изяден…
Спрях и погледнах таблото.
Бях пръв. Триумф… Сърцето ми трепна от щастие…
Бях успял…по-по-най…По – добър и в спорта! Размазах го…
Мартин - трети…
Хвърлих му поглед, пълен със съжаление…съжалявах го, че съм го допуснал да ми е приятел…
…………………….
Дойде пак лятото. Бързам за среща…
Едно синеоко момиче се втурва към мен…
Произведение участвует в конкурсе:
Спортът- територия, в която качествата на личността надделяват »
1 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря!
-
Поздравления, много хубав разказ, Таня!
-
Яница го е развалила Мартин.
-
Поздрави Николай , Миночка!
-
Честито, Танче!
Радвам се за теб! -
Честито, Таня! Радвам се за теб!
-
Благодаря Иви!
-
Честито, Таничка! 🌹🌹🌹
-
Благодаря Petar,Скити, Тони!
Хубав ден! -
Охоо, честито успех и от мен. И ако те болят раменете, не е от това че ти никнат криле, а се обличай по-дебеличко, зима е,... т.е. стягай се за ново предизвикателство
-
Честито, Танче! Хареса ми още когато го прочетох! Заслужено призово място!
-
Честито, Таня! Разказът заслужава!
-
Благодаря Ким!
-
Прочетох чак сега, но ми харесва. Заслужено първо място! Поздравления, Таня! 🌹💗
-
Благодаря Mitvans!
-
Много хубав разказ! Давам ти глас и ти желая успех!
-
Благодаря Жени! Пожелавам ти хубава седмица!
-
Гласувах, Танче!
-
Да
-
Танче, ако бяха две приятелки може да има и скубане на коси
-
Много ми хареса, Танче! Имаш глас и от мен! Успех!
-
Поздрави Юри, Мини, Марко!
-
Много ми хареса Таня , а финала е… 👍 Глас!
-
Чудесен разказ !
Поздрави ! -
Хубав разказ, Таня! Гласувам!
-
Благодаря Вале, Vanko, Ники!
-
Много добре си се справила Таня. Хареса ми.Желая ти успех.
-
Хубав, успех, Танче.
-
Много ми хареса, Таня!
Глас и успех от мен! -
Благодаря ви!
-
Ето такъв жанр разкази харесвам, за любов, за благородна надпревара и силата на човешкия дух. Давам едно рамо, пардон глас и пожелания за успех в конкурса
-
Много силен разказ, Таничка!
Глас и успех! ❤️👍 -
Интересен разказ. Успех, Таня!
-
Благодаря за това, че се спряхте тук и прочетохте, благодаря за коментарите!
Хубав ден ви пожелавам! -
Спортът е воля, дисциплина и...любов!
Успех,Таня!🙏 -
и за парламента може да ги избират така - на състезание по плуване Успех!
-
Много ми хареса! Любовните трепети на младостта, приятелството и предателството, и хъса!
Браво, Танче! Желая ти успех! -
Интересно написан разказ. Поздравление, Таня.
Давам глас и ти пожелавам успех в конкурса! -
Успех, Танче!
-
Хубав разказ!
-
Много хубав разказ. Истинска и вълнуваща история. Успех!
-
Интересно написано, успех, Танче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
